понеделник, 13 юни 2011 г.

Да обичаме другите

       Обичта към другите е усещане, което ние развиваме естествено в себе си, след като сме постигнали в голяма степен вътрешната си хармония. Тук говорим за обич като цялостно, топло отношение към хората, особено към близките ни. Човек, който се чувства добре със себе си, е способен да дава и да получава любов, което е нормалният процес на комуникация. Обратно, ако някой е стресиран, притеснен, объркан и несигурен, няма как да излъчва и приема позитивни сигнали от другите. Понякога хората не оценяват това, което правим за тях и не ни отвръщат със същото. Това ни наранява и обижда, но не бива да го приемаме като лично отношение към нас. Ако не ни отвръщат, давайки ни същото, това е обикновено, защото тези, с които комуникираме, не са във вътрешна хармония със себе си и съответно не могат да оценят онова, което правим за тях, тъй като са заети да разрешават личните си проблеми. Мисля, че в тази ситуация коректно е не да настояваме ние да получим обич от другия, а доколкото можем да го подтикнем с чисто сърце да намери състоянието си на вътрешен баланс, което да отвори сетивата му към останалия свят. Как да стане това? Зависи каква е причината за дисбаланса. Понякога хората, с които общуваме, са затворени и просто не споделят, защо се чувстват зле. Ако причината е повърхностно ежедневно неразположение - проблем в работата, битов проблем и т.н., е много лесно да бъде преодолян чрез обикновените техники за релакс – топла баня, масаж, хубава музика, приятен разговор, разходка сред природата. Ако причината е дълбока - страхове, комплекси, несигурност, ситуацията изисква по-специално и деликатно отношение: първо, изисква се време, докато онзи, които изпитва дискомфорт поради някакъв по-дълбок свой проблем, го осъзнае напълно и реално. Това е първото и много важно условие за неговото преодоляване. Ако след това се довери на подходящ човек, тази стъпка би помогнала за преодоляването на проблема. Понякога е критично важно другата страна да прояви търпение, тъй като, както вече разбрахме, този процес е дълъг и протича на ниво на дълбоко себеосъзнаване. Ние можем да окажем външно влияние, но човекът трябва сам да осъзнае колко е важно да го постигне и да има волята за това. Не бива да оказваме натрапчив външен натиск, ако ние сме помагащата страна. Даже по-добре е, ако в един момент не издържим на чакането, просто да се оттеглим. Това може да накара другия да преосмисли проблема и да го подтикне да го преодолее. Но в реалността не винаги става така. Според моя кратък житейски опит положителните промени се случват само, когато промяната е основана на истинска, дълбока и много силна интимна любов и подкрепа, както и желание да разберем другия.
       Процесът на себепознание и себеприемане е дълъг и понякога болезнен от гледна точка на докосването до нашата същност и справянето с комплексите ни. Човек трябва да очаква наистина дълъг процес, който няма как да се ускори, т.к. важните промени в психологическата нагласа изискват време. Същевременно другият важен момент е да не се фокусира твърде много върху недостатъците и страховете си, а акцентът да бъде върху развиване на силните страни и изграждане на обич към себе си. Този процес описах доста подробно вече.
Много хора предпочитат да прескочат този толкова важен момент и да се носят по повърхността на живота, очаквайки някой да дойде и да ги направи щастливи. Те често обичат да говорят за себе си, да се поставят пред другите, да не изслушват проблемите на хората около себе си, а това би трябвало да се случва само след като те са засвидетелствали отношение към другите, създали са дълготрайни отношения и са установили емоционална връзка на доверие. Този тип хора очакват другите да им покажат отношение и чак тогава те отвръщат със същото или, както се разбра, са толкова объркани и не знаят какво искат, че изобщо не отвръщат. Това състояние понякога е съвсем нормално – всеки минава през периоди на дълбоки лични проблеми, когато е затворен и не комуникира нормално. Идеята е тези състояния да бъдат преодолявани възможно най-бързо чрез търсене на ефективно решение на проблема. Тук идва искрената помощ от хората, които ни обичат и които ние сме подкрепяли, когато са имали нужда. Описаната ситуация не е проблемна, ако това е временно състояние. Но когато се превърне в ежедневие, просто се губи смисълът на живота ни.
Това е основата на успешната ни комуникация с другите. Да се стремим към хармония със себе си, а не да очакваме другите да ни я дадат и тогава, когато чувстваме, че се нуждаем от помощ, за да преодолеем комплексите си, да не се страхуваме да я потърсим от подходящия човек.
       По-дребни моментни проблеми при комуникацията ни с другите могат да възникнат, ако не проявим положително отношение към тях. Проявата на положително отношение е естествена, когато сме в хармония със себе си. Всякакви нападки, обиди, оценки, нетърсени съвети и т.н. могат да предизвикат конфликт. Изцяло положителното ни отношение към другите е много важно, особено с хора, които не познаваме или познаваме по-слабо. Защо казвам това? Изобщо нямам предвид, че с близките хора ни е простено да се държим зле, но ако познаваме добре някой, не би следвало да се влияем много от думите му, както и той от нашите, когато тези думи не са съвсем положителни. Много хора имат чувство за хумор, различно от нашето, изразяват се по различен начин и ако нашите отношения са на стабилна, откровена и честна основа, думите просто нямат голямо значение, не и когато ние сме в спокойното си и нормално състояние.

Няма коментари: