понеделник, 13 юни 2011 г.

Кога да поставяме себе си след другите?

       Да поставяме себе си след другия не е лесно. Свързано е с това да изпитваме дълбока вътрешна хармония, да се чувстваме сигурни в себе си и наистина щастливи. Ако е така, ще ни бъде лесно да проявим търпение и да се поставим след другия в смисъл на това да имаме искреното желание да изслушваме другите и да вникваме в това, което ни казват, преди да очакваме същото от тях. Човек, който е напълно спокоен, няма как да не е отворен към другите. Реално погледнато, колкото и щастливи да сме, винаги имаме някакви малки “болки” и проблеми, но е логично да ги изтикаме назад в съзнанието си, когато някой наистина се нуждае от помощта и подкрепата ни. Това е също въпрос на лична преценка. Важно е да сме колкото е възможно по-открити и по-готови за съдействие към другите, но само в случаите, когато усещаме със сърцето си, че те го оценяват. Ако не е така, просто не си струва да правим жестове. Истината обаче е, че ако един човек е с наистина добра и широка душа, той винаги ще изслуша и помогне дори и на този, който му е обърнал гръб, когато той самият е имал нужда.
Когато изслушваме проблемите на другите, нормално е и те на свой ред да изслушват нашите. Ако усетите нежелание от тяхна страна да го правят, просто помислете има ли смисъл да настоявате. Ако се получава така, че в една връзка, няма значение приятелска или интимна, едната страна винаги изслушва, а другата се оплаква, тази връзка няма да трае дълго поради липсата на баланс.

Няма коментари: