понеделник, 13 юни 2011 г.

Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме?

       Когато човек попадне в ситуация, когато трябва да вземе решение и това решение е свързано с други хора, нека първо спре и си даде време да се огледа. Обикновено в такива ситуации се срещаме с нови хора и ни е необходимо време да ги опознаем. Тук много ще ни помогне езикът на тялото на другите, думите, които използват, както и цялостното усещане, което те оставят в нас. Ако ни предстои обсъждане, нека изслушаме внимателно всяко изказано мнение и си дадем време да обмислим. Понякога решенията, които трябва да вземем, не са лесни, тъй като засягат интересите на много хора, а тези решения трябва да са взаимно изгодни.
До взаимно изгодно решение ще стигнем, ако търсим точките на единомислие. Ако няма такива, е много трудно да продължаваме опитите си да намерим решение. Ако от самото начало няма добра воля, желание и откритост, няма как да се стигне до решение. Но ако те са налице, понякога се намира изход и от ситуации, които изглеждат много трудни. Тогава можем открито да благодарим на другите участници за техния интерес и желание да се стигне до този добър край и събитието да се отпразнува.
Ако комуникираме с цел вземане на решение, от което и двете страни имат интерес, би трябвало и двете да са отворени една към друга. Но в действителност много често хората са изнервени и затворени.
Ако сме в ситуация, в която ние продаваме нещо – продукт, услуга или идея на другата страна, необходимо е да създадем доверие от другата страна към нас. Как е логично да подходим? Ние като продавачи трябва да наблюдаваме клиента и да улавяме детайлите в поведението му – езика на тялото, думите, които използва, и цялостното му излъчване.
       Първото нещо, което можем да направим, е, ако усещаме, че той се чувства некомфортно, да го предпазположим по всички възможни начини. Тук идеите са наистина толкова много – можем да си направим малка приемна за гости, която да е много уютна; да пуснем лека нежна музика, да предложим освежителна напитка, списание (ако се налага да ни чака) и най-вече - самите ние да изглеждаме свежи и предразполагащи към разговор и да проявим компетентност по отношение на дискутираната тема или продукт, който желаем да продадем. Това включва да сме подготвили мостри, нагледни материали като брошури например, както и презентации. Това се нарича петзвездно обслужване.
       Паралелно със създаването на комфорт можем да се заслушаме в думите, които използва нашият клиент. Различните хора използват приоритетно някое от сетивата си повече от другите – зрение, слух или усещания (докосвания). Ако някой иска да види продукта, преди да го купи, покажете му го, а не му обяснявайте какви са ползите от него. С други думи, ако сравним продажбата с танц, идеята е ние да оставим клиента да води в този танц и да го следваме. Ако усетим, че клиентът има ясно изразен превес на едно от сетивата си над останалите и го изразява чрез думите или цялостното си поведение, можем да си запишем тази информация в нашата клиентска база – нали идеята е да създаваме лоялни клиенти, които ще се върнат при нас. Добре е да направим така, че да удовлетворим, доколкото е възможно, всички сетива на клиента - ако му продаваме cd с музика, можем да му го пуснем да го чуе, това ще го накара да усети музиката и да му покажем самата обложка на албума, давайки му информацията, от която се нуждае. Удовлетворяването на сетивата на клиента на всички нива трябва да бъде обмислено още при създаването на продукта. Например продавайки обучения, ние можем да каним нашите клиенти да тестват някое обучение безплатно. Така те „виждат” нашия продукт. Предварително можем да им изпращаме cd, на което сме записали кратко представяне на обученията, включващо глас, картина, текст и музика. Мисля, че въздействайки върху повече сетива, ние имаме по-голям шанс за успешна продажба.
       Освен това, нека се опитаме да опишем ползите, които нашият продукт ще донесе на клиента, говорейки в сегашно време. Това ще изгради доверие и ще изтрие евентуалните му страхове, ако е имал такива и ще го накара да усети продукта.
       Ако ние сме клиент, сме напълно в правото си да очакваме гореописаното обслужване. Ако не го получим, имаме избор да не купуваме. Аз лично го търся и ако имам избор да купя от друг, който да ме обслужи по-добре, не бих се колебала.
       Понякога едната страна се опитва да „надхитри” другата, опитвайки се да продаде на прекалено висока цена или да купи на прекалено ниска. Много често тази ситуация се превръща в пазарлък, което е доста грозна картина. В такива случаи преценяваме дали нуждата да затворим сделката е по-голяма от неприятното усещане, което ни дава комуникацията с подобен род хора. Ако решим „да правим бизнес” просто си затваряме едното или и двете очи и се опитваме да смекчим ситуацията, държейки се нормално, възпитано, емоционално уравновесено и отворено към другата страна докато не си стиснем ръцете.

Как да действаме при конфликт?

       Конфликтите много често са породени в комуникацията ни с други хора, които „избиват комплексите си”. Когато човек не се бори с комплексите си, те се превръщат в голям проблем, влияещ на вътрешното усещане за самочувствие, сигурност в себе си и емоционален баланс, както и върху отношенията с околните. Тези процеси са сложни и резултатът от тях е много тъжен и твърде различен при различните хора – психологически разстройства в по-лека и по-тежка форма, както и нарушена комуникация с околните. Тук ми се иска да разгледам по-подробно как рефлектират комплексите върху отношенията ни с другите. Още веднъж ще подчертая колко е важно човек да осъзнава, да признава и да се бори със своите „тъмни” страни. Най-общо казано онзи, който не се справя с комплексите си на време, е склонен да търси по-лесни решения на проблема, въобразявайки се, че така компенсира липсата на вътрешна увереност и най-често това става като:
oсе надува излишно чрез думите и поведението си, за да изтъкне себе си (в нормална ситуация хората се чувстват достатъчно уверени в себе си и нямат нужда да търсят постоянно чуждото одобрение или пък ако имат, те не се самоизтъкват с цел да прикрият страховете си, а отиват при най-близките си и директно търсят подкрепа);
oсе опитва да манупилира другите с идеята отново да усети, че е нещо повече от тях и това да компенсира нараненото заради комплексите му его;
oсе държи некоректно, нахално, невъзпитано и просташки с идеята да постигне нещо по-лесно от другите, за да си каже „Аз съм по-умен и по-хитър от другите” и това отново да компенсира нараненото заради комплексите му его.
oКак да реагираме на подобен тип поведение?

       Гореописаното поведение дразни страшно много околните и поражда конфликти. В подобни ситуации най-важно е да запазим спокойствие и да не подхождаме емоционално. Ако другият опита да покаже, че е нещо повече от нас или да ни манипулира, добре е да наблегнем с езика на тялото си и с думите, които използваме, че сме сигурни в себе си. Нека да отстояваме себе си и ясно да подчертаем собствената си позиция и мнение. Ако се налага, трябва да се аргументираме също така.
Ако другият се държи просташки и нахално като например се опитва да получи лесно нещо в определена ситуация, т.е. да не спазва установения ред, правила или да се опита да купи на по-ниска цена (но не на арабски пазар;)), просто можем да му напомним, че има ред, валиден за всички.
В тези ситуации човек лесно губи контрол и е важно да не се поддава на емоции, а да е спокоен и да защити достойно и твърдо собствената си позиция, без да се свива и притеснява как ще реагира другата страна. Когато някой ни е неприятен, тъй като се държи некоректно с нас, а сме принудени да комуникираме с него в ежедневието или по работа, нека не позволяваме да си изпускаме нервите заради него. Да се опитаме да бъдем максимално коректни и ако той не го оцени и продължи да се държи нахално, просто да му кажем, че вярваме в неговата коректност и да го помолим директно да премисли поведението си. В крайна сметка сами решаваме дали сме хора или маймуни.
       Това че някой се държи некоректно, нахално или властно към нас, не бива да ни кара да го отбягваме, защото, ако така или иначе ние трябва да общуваме с него, е по-добре да играем картите си открито и директно.
Не бива да забравяме, че конфликтите могат да бъдат и полезни, т.к. разместват пластовете в установения начин на общуване или възприемане един към друг и понякога са единственият начин дадено положение да бъде променено, т.к. често хората се примиряват с дадена ситуация и просто я търпят. В момент на яд ни идват сили да внесем промяна, която може да е много позитивна, както за неща, които зависят от нас, така и за неща, които смятаме, че трябва да се подобрят в отношенията ни с другия човек. Просто трябва да преценим дали в дадена ситуация или отношения би работил еволюционен или революционен подход, но всъщност обикновено това не е въпрос на преценка, а ситуациите се решават от самосебе си.

Да изразяваме мнението си по подходящ начин

       Нашето мнение има значение. Но не толкова голямо значение, че всеки път да го изразяваме директно и по натрапчив начин. Особено, ако искаме да критикуваме и да даваме оценки, които никой не ни е искал. Директната критика е един от най-сигурните начини да си спечелим врагове или да отблъснем хора, които са ни близки, независимо от други добри качества, които може да имаме. Ако искаме да кажем на някого нещо не дотам добро, можем да изберем деликатен начин, а не невъздържано да му хвърлим обвинението в лицето.
       Нека да започнем с искрена похвала и после да добавим с “и” онова, от което не сме доволни – ако добавим критиката с “но” може да се получи противипоставяне, което да остави негативни чувства у онзи, когото критикуваме. Например...вместо да кажем “Написал си прекрасно писмо, но на последния ред има грешка”, можем да кажем “Написал си прекрасно писмо и, ако на последния ред нямаше грешка, наистина щеще да е перфектно. Сигурна съм, че следващия път ще е без грешка”. Усещате разликата, нали? Можем да използваме насърчението и да направим така, че ако някой е сбъркал, грешката да изглежда леснопоправима. Важен е и тонът, с който се представят нещата – ако е драматичен, а става въпрос за нещо дребно, тогава другият рано или късно ще спре да чува нашите коментари, т.к. ще си мисли, че винаги преувеличаваме. От друга страна, ако коментираме само по-големите неща след внимателно обмисляне и със загрижен, но емпатичен и позитивен тон, който казва „Ти ще се справиш” и също така дадем примери със себе си в подобна ситуация, шансът до другия да достигне казаното е много по-голям.
       Никой не е безгрешен и не бива да съдим другите за грешки, които ние сами допускаме или сме допускали по-рано. Напротив, можем да говорим за собствените си грешки, преди да привлечем вниманието на другите върху техните. Всички сме хора и е човешко да се греши. Признавайки пред себе си собствената си способност да грешим, ставаме по-толерантни и към другите.

До каква степен да поемаме ангажименти?

       Много важно е в ежедневието, както и в бизнеса, да не поемаме ангажименти, които знаем, че реално не можем да изпълним поради липса на време и други ресурси. Често правим тази грешка, защото не можем да откажем, ако някой близък ни помоли например. Или пък, ако става въпрос за бизнес, не искаме да пропуснем поръчка, която ще ни донесе печалба. Много по-добре е да откажем, отколкото да си създадем име на несериозен и безотговорен човек и да помислим как да направим така, че другия път да не се налага да отказваме предложение, което ни се иска да приемем .
Ситуацията е доста различна, ако става въпрос за оцеляване в бизнес, който е в началото си, или пък фирмата е по-малка. Тогава нямаме избор, но рискът да не се справим отново е налице.

Как да действаме, когато желаем нещо?

       Понякога, когато сме в позиция на силната страна, си позволяваме да заповядваме. Може би не директно, но все пак налагаме волята си и това не е много приятно за другия. Никой не обича да му заповядват, така че нека не го правим, дори и когато смятаме, че сме в правото си. Нека третираме хората като хора и говорим с тях спокойно и без заповедническа нотка. Вместо да заповядваме, можем да помолим или да направим предложение под формата на въпрос (напр. “Не мислиш ли, че е по-добре да..., Какво ще кажеш да..., В настроение ли си да..., Занимава ли ти се с... ”, т.н. ...). Това ще остави у другия приятно чувство и ще го накара да ни уважава повече. Ако пък някой се опитва да ни заповядва, имаме право да му обърнем внимание да не го прави, обяснявайки, че има начин да ни помоли нормално да направим онова, което желае.

Кога да поставяме себе си след другите?

       Да поставяме себе си след другия не е лесно. Свързано е с това да изпитваме дълбока вътрешна хармония, да се чувстваме сигурни в себе си и наистина щастливи. Ако е така, ще ни бъде лесно да проявим търпение и да се поставим след другия в смисъл на това да имаме искреното желание да изслушваме другите и да вникваме в това, което ни казват, преди да очакваме същото от тях. Човек, който е напълно спокоен, няма как да не е отворен към другите. Реално погледнато, колкото и щастливи да сме, винаги имаме някакви малки “болки” и проблеми, но е логично да ги изтикаме назад в съзнанието си, когато някой наистина се нуждае от помощта и подкрепата ни. Това е също въпрос на лична преценка. Важно е да сме колкото е възможно по-открити и по-готови за съдействие към другите, но само в случаите, когато усещаме със сърцето си, че те го оценяват. Ако не е така, просто не си струва да правим жестове. Истината обаче е, че ако един човек е с наистина добра и широка душа, той винаги ще изслуша и помогне дори и на този, който му е обърнал гръб, когато той самият е имал нужда.
Когато изслушваме проблемите на другите, нормално е и те на свой ред да изслушват нашите. Ако усетите нежелание от тяхна страна да го правят, просто помислете има ли смисъл да настоявате. Ако се получава така, че в една връзка, няма значение приятелска или интимна, едната страна винаги изслушва, а другата се оплаква, тази връзка няма да трае дълго поради липсата на баланс.

Да бъдем честни и открити към другите и да си признаваме грешките

       Честността е много важен момент във всяко приятелство, интимна връзка и в бизнеса. Понякога крием истината под формата на т.нар. “благородна лъжа”, когато искаме да спестим информация с цел да не нараним или разтревожим другите. Това е въпрос на личен избор и наистина много зависи от ситуацията, която трябва да бъде добре преценена, защото понякога това желание да предпазим другия се обръща срещу нас.
       Също така много е важно да даваме правилните сигнали на другите за това как се чувстваме спрямо дадена ситуация, а не, когато сме ядосани на някой, да си мълчим и да чакаме той да се сети сам – така може да започнем да трупаме излишен гняв. Всяка ситуация, в която човек обяснява ясно как се чувства (например, ако нещо го е обидило), му се отблагодарява като той получава отношението, което търси и счита за подходящо към себе си.
       Понякога не си даваме сметка, че се държим грубо или несправедливо към някой, тъй като сме погълнати от собствената си гледна точка, моментни проблеми и емоции. След като сме се успокоили обикновено осъзнаваме грешката си. Дори да е минало време, дори и нагрубеният от нас човек да е малко дете, нека да намерим начин да се извиним.

Да имаме доверие в другите

       Доверието не означава наивно да вярваме на другите. Понякога се случва да се доверим на неправилния човек и това е причината някои от нас да се откажат изцяло да се доверяват на другите. Това се случва най-често при интимни връзки, в които се чувстваме наранени или с неоправдани надежди. Но, така или иначе, ние живеем, заобиколени от хора, с които общуваме ежедневно и, ако искаме тази комуникация да не е на повърхностно ниво, необходимо е да проявим смелост и да им се доверим. Някои смятат, че прекаленото доверие ни прави безинтересни за другите и така може бързо да си омръзнем. Това е направо абсурдно, имайки предвид, че една здрава приятелска или интимна връзка израства само на базата на огромно взаимно доверие и споделяне. Друг начин няма!!!
Понякога се налага да предостъпим част от отговорностите си на своите деца, приятели или подчинени. Какво да направим в този случай, за да можем да очакваме положителен резултат - да обясним, така че да бъдем разбрани, какво очакваме от другата страна като резултат, време за изпълнение, критерии, по които ще оценим резултата, ако се налага и последствията, ако този резултат не бъде постигнат (също ако се налага). Ако бъдем попитани изрично или човека срещу нас се нуждае от мъничко тласък, можем също така да предложим (но не да налагаме) начини на изпълнение (“Ако бях на твое място, бих...”). Идеята е да дадем максимално много информация на онзи, когото сме помолили да ни направи услуга, за да сме сигурни, че резултатът ще е, какъвто го очакваме.

Да бъдем добри слушатели

       Да уважаваме другите означава и да ги изслушваме, оставяйки ги да говорят спокойно. Най-вече да ги изслушаме, без да ги прекъсваме и да мислим наистина за онова, което ни говорят, а не мислите ни да бягат. Ако сме заети с мисли за себе си, по-добре е да се извиним на другия и да го помолим да изчака, докато сме готови да му дадем отново вниманието си изцяло.
       Друг важен момент е да избягваме асоциации с нашия собствен опит и да се опитваме да разберем обстоятелствата на човека, с който говорим и ако му разказваме как сме се почувствали в подобна ситуация, то да сме премислили дали наистина това е нужно за него в този момент или ни е нужно на нас.

Да помним личната информация за другите и да правим жестове на внимание към тях

       Да помним името на другия, както и неговите интереси и факти от личната история, е въпрос на елементарно усилие, което дава много добър резултат – другата страна се чувства прекрасно и е предразположена и отворена за комуникация с нас.
Друг важен момент са празниците на близките ни. Ако не можем да ги помним, прекрасна идея е да си направим електронен календар в интернет, който автоматично да ни изпраща напомняния на имейла ни. За мен това се оказа прекрасно решение. Обичам да съм организирана в това отношение и да не забравям.
Хората се чувстват страхотно, когато им покажем, че са важни за нас. Защо да не го правим по-често?:)
       Жестовете на внимание са прекрасен начин да направим другите щастливи и да покажем, че държим на тях. Няма значение дали са малки или големи жестове. Понякога нещо много дребно може да ни направи наистина щастливи. Една усмивка, една хубава дума, едно споделено кафе с кроасани...Дори и когато не са съвсем в целта, жестовете и подаръците изразяват внимание, което е наистина страхотно.
       Не рядко можем да попаднем на хора, които не умеят да приемат жестове на внимание и това по-скоро ги притеснява – в зависимост от ситуацията можем да смекчим подхода и да направим нещата да изглеждат по-небрежни. В крайна сметка, ако човек е наистина такъв тип, който обича по-непреднамерено общуване, можем да му дадем внимание по начин, който е комфортен за него.

Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия

       Всеки е по-склонен да се ограничи до собствената си гледна точка в ситуация, в която комуникират повече хора, защото така е по-лесно. Но така осъзнаваме само онова, което искаме ние и всеки път, когато не го получим, се чувстваме наранени и пренебрегнати. Ако се научим да виждаме гледната точка и на другия, ще се почувстваме добре в ситуации, в които много хора инстинктивно биха се почувствали по-скоро наранени. Така ще разберем и причините за поведението на другите. Нека отчитаме всички гледни точки и търсим пресечните им моменти. Това ще ни направи много по-спокойни и уверени - и нас, и другите участници в комуникацията. Хората чувстват облекчение, когато ги разбираме. Това означава обикновено просто да застанем до някой и да го подкрепим, без да му даваме съвети и оценки, които не ни е поискал. Да го изслушаме и да му дадем онова, от което има нужда – да помълчим до него, да му подържим ръката, да го изслушаме задълбочено и да го подкрепим с думи и съвет. Просто да отговорим на неговата нужда в момента.
       Нека не забравяме също, че подкрепата не е безкраен и едностранен процес - ако ние подкрепяме някой, който почти никога не проявява подкрепа и грижа към нас, в един момент ще се почувстваме ограбени. Няма как да даваме, без да получаваме, защото и нашите ресурси ще се изчерпат в един момент.
       Взаимното уважение се постига много лесно, ако прилагаме едно просто правило – да се държим с другите така, както бихме искали те да се държат с нас.

Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си

       Всеки от нас се обгражда с кръг от хора, които нарича приятели. С течение на времето си даваме сметка, че някои от тях са по-истински, неподправени и грижовни в ежедневната си комуникация с нас. Няма значение дали ги виждаме всеки ден или са далеч от нас, ние ги чувстваме близки и усещаме, че ни разбират. Много е важно да ценим такива хора и да им го показваме, защото те са наистина най-скъпото нещо в живота ни - извор на подкрепа и любов. Това са хора, които чувстваме като част от себе си. Някои казват, че никога са нямали подобен приятел. Добре е да се замислят защо е така?
       Да ценим близките си хора е наистина толкова важно поради няколко причини. Първо, заради самото усещане другият да знае, че ние си даваме сметка за това какъв човек е той, разбираме го и усещаме със сърцето си колко е важно за нас той да е добре. Просто заради самия него. Второ, този човек е част от нас и нашето ежедневие, от споделените ни тревоги, проблеми и радости, той ни цени също толкова, колкото и ние него, и ни разбира или искренно се опитва да ни разбере дори и в ситуации, които са по-нетипични за неговите разбирания. Приятелство на такова ниво, основано на взаимно споделяне, е на практика размяна на много силни енергии, които заедно са способни наистина да сътворят чудеса. Сигурна съм, че онези, които имат такива хора в живота си, знаят много добре за какво говоря.
       Да цениш някого означава да го виждаш такъв, какъвто е, да можеш да го погледнеш обективно, доколкото е възможно, с неговите положителни и не толкова положителни страни. Да го приемаш и обичаш с цялото си сърце. Да отговаряш на неговата нужда от грижа, внимание и любов. Човек няма много такива хора в живота си. Важното е не колко са, а да ги има.
       Когато ние ценим другия такъв, какъвто е, сме способни да му дадем подкрепа винаги, когато той се нуждае. Ако познаваме добре човека насреща, ние ще знаем от какво точно има нужда. Моля ви никога не пренебрегвайте приятелите си. Много е трудно да подкрепим наш близък, който ни е отхвърлил и едновременно в дадена ситуация виждаме, че има нужда от помощта ни. В такива ситуации ни разкъсва усещането, че сме били наранени, но от друга страна знаем, че той има нужда от помощта ни. Мисля, че добро решение е да го насочим към вътрешния му свят и да го подтикнем да намери вътрешния си баланс с цел да преосмисли поведението си и да оцени нашата помощ, дори и със закъснение.
       Насърчението е друга форма на подкрепа, която е невероятно силна и има много добър ефект върху онзи, който го получава. Да насърчиш някого да направи смела крачка, за която е готов, но просто му липсва кураж, е като да му дадеш крила да лети. Това е много важна стъпка във всяко приятелство, между деца и родители, както и в интимна връзка. Насърчението е като сила, която развива най-доброто у нас и ни тласка да следваме мечтите си. Похвалата е вид насърчение - да виждаме хубавото у всеки и да не пропускаме да му покажем колко е специален и уникален. Да се радваме на всяко постижение на близките ни, дори и най-малкото. И да се радваме искрено.

Да обичаме другите

       Обичта към другите е усещане, което ние развиваме естествено в себе си, след като сме постигнали в голяма степен вътрешната си хармония. Тук говорим за обич като цялостно, топло отношение към хората, особено към близките ни. Човек, който се чувства добре със себе си, е способен да дава и да получава любов, което е нормалният процес на комуникация. Обратно, ако някой е стресиран, притеснен, объркан и несигурен, няма как да излъчва и приема позитивни сигнали от другите. Понякога хората не оценяват това, което правим за тях и не ни отвръщат със същото. Това ни наранява и обижда, но не бива да го приемаме като лично отношение към нас. Ако не ни отвръщат, давайки ни същото, това е обикновено, защото тези, с които комуникираме, не са във вътрешна хармония със себе си и съответно не могат да оценят онова, което правим за тях, тъй като са заети да разрешават личните си проблеми. Мисля, че в тази ситуация коректно е не да настояваме ние да получим обич от другия, а доколкото можем да го подтикнем с чисто сърце да намери състоянието си на вътрешен баланс, което да отвори сетивата му към останалия свят. Как да стане това? Зависи каква е причината за дисбаланса. Понякога хората, с които общуваме, са затворени и просто не споделят, защо се чувстват зле. Ако причината е повърхностно ежедневно неразположение - проблем в работата, битов проблем и т.н., е много лесно да бъде преодолян чрез обикновените техники за релакс – топла баня, масаж, хубава музика, приятен разговор, разходка сред природата. Ако причината е дълбока - страхове, комплекси, несигурност, ситуацията изисква по-специално и деликатно отношение: първо, изисква се време, докато онзи, които изпитва дискомфорт поради някакъв по-дълбок свой проблем, го осъзнае напълно и реално. Това е първото и много важно условие за неговото преодоляване. Ако след това се довери на подходящ човек, тази стъпка би помогнала за преодоляването на проблема. Понякога е критично важно другата страна да прояви търпение, тъй като, както вече разбрахме, този процес е дълъг и протича на ниво на дълбоко себеосъзнаване. Ние можем да окажем външно влияние, но човекът трябва сам да осъзнае колко е важно да го постигне и да има волята за това. Не бива да оказваме натрапчив външен натиск, ако ние сме помагащата страна. Даже по-добре е, ако в един момент не издържим на чакането, просто да се оттеглим. Това може да накара другия да преосмисли проблема и да го подтикне да го преодолее. Но в реалността не винаги става така. Според моя кратък житейски опит положителните промени се случват само, когато промяната е основана на истинска, дълбока и много силна интимна любов и подкрепа, както и желание да разберем другия.
       Процесът на себепознание и себеприемане е дълъг и понякога болезнен от гледна точка на докосването до нашата същност и справянето с комплексите ни. Човек трябва да очаква наистина дълъг процес, който няма как да се ускори, т.к. важните промени в психологическата нагласа изискват време. Същевременно другият важен момент е да не се фокусира твърде много върху недостатъците и страховете си, а акцентът да бъде върху развиване на силните страни и изграждане на обич към себе си. Този процес описах доста подробно вече.
Много хора предпочитат да прескочат този толкова важен момент и да се носят по повърхността на живота, очаквайки някой да дойде и да ги направи щастливи. Те често обичат да говорят за себе си, да се поставят пред другите, да не изслушват проблемите на хората около себе си, а това би трябвало да се случва само след като те са засвидетелствали отношение към другите, създали са дълготрайни отношения и са установили емоционална връзка на доверие. Този тип хора очакват другите да им покажат отношение и чак тогава те отвръщат със същото или, както се разбра, са толкова объркани и не знаят какво искат, че изобщо не отвръщат. Това състояние понякога е съвсем нормално – всеки минава през периоди на дълбоки лични проблеми, когато е затворен и не комуникира нормално. Идеята е тези състояния да бъдат преодолявани възможно най-бързо чрез търсене на ефективно решение на проблема. Тук идва искрената помощ от хората, които ни обичат и които ние сме подкрепяли, когато са имали нужда. Описаната ситуация не е проблемна, ако това е временно състояние. Но когато се превърне в ежедневие, просто се губи смисълът на живота ни.
Това е основата на успешната ни комуникация с другите. Да се стремим към хармония със себе си, а не да очакваме другите да ни я дадат и тогава, когато чувстваме, че се нуждаем от помощ, за да преодолеем комплексите си, да не се страхуваме да я потърсим от подходящия човек.
       По-дребни моментни проблеми при комуникацията ни с другите могат да възникнат, ако не проявим положително отношение към тях. Проявата на положително отношение е естествена, когато сме в хармония със себе си. Всякакви нападки, обиди, оценки, нетърсени съвети и т.н. могат да предизвикат конфликт. Изцяло положителното ни отношение към другите е много важно, особено с хора, които не познаваме или познаваме по-слабо. Защо казвам това? Изобщо нямам предвид, че с близките хора ни е простено да се държим зле, но ако познаваме добре някой, не би следвало да се влияем много от думите му, както и той от нашите, когато тези думи не са съвсем положителни. Много хора имат чувство за хумор, различно от нашето, изразяват се по различен начин и ако нашите отношения са на стабилна, откровена и честна основа, думите просто нямат голямо значение, не и когато ние сме в спокойното си и нормално състояние.

Четвърта главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас

       Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
       Всеки от нас е отговорен за собственото си щастие. То е вътре в нас. Важна част от него са мечтите ни и цялостният начин, по който виждаме света от собственото си малко прозорче. Начинът, по който се обличаме, живеем, подреждаме дома си, пием сутрешното си кафе...забъркват уникалната смес, която е всеки един от нас. И не бива за нищо на света да жертваме своята индивидуалност или по-скоро важно е да я запазим толкова, че да се чувстваме наистина щастливи. Как да стане това? Като се обграждаме с хора, които имат сходен на нашия усет към живота. Няма пълно щастие и рано или късно компромисите се налагат и те не са фатални, ако не нараняват по никакъв начин усещането, че се чувстваме добре и много щастливи. Даже понякога толкова обичаме другите, че сами правим тези компромиси. Ако ги обмисляме добре и не прекалено емоционално, едва ли можем да сгрешим и да съжаляваме по-късно, че сме жертвали прекалено много от себе си. Ако обаче ги правим просто, за да угодим на някой, сигурно е, че тези компромиси няма да доведат до нищо добро. Затова казват, че любовта е сляпа. Идеята е да търсим допирните точки между нашия свят и вижданията на онези, които ни заобикалят.
       Също толкова важно е да ги насърчаваме да бъдат себе си в ежедневието и по отношение на цялостния им светоглед и личните малки и големи мечти. Прекрасно е да откриваме хората около нас и да ги оставим те да ни откриват, да ги опознаваме и да виждаме колко са уникални, да им се радваме искрено за хубавото, което носят в себе си. Да не им пречим, защото това ще им внуши усещането, че навлизаме в тяхното лично пространство. По-добре би било да вървим в унисон с тях и да бъдем себе си. Понякога, дори и човекът до нас да е някой, с който се разбираме перфектно, има някои дребни неща в него, които ни дразнят леко. В крайна сметка никой не е съвършен, включително самите ние и по-добре е в тази ситуация да погледнем тези недостатъци като нещо забавно. Ако познаваме добре себе си и признаваме собствените си недостатъци, много по-лесно „прощаваме” недостатъците на другите.
       Всичко това, което описах, не е много лесно, но който е имал желание да го постигне, със сигурност го е постигнал и е на върха на борчето от щастие.

Да се научим да губим, но до определена граница

       Нормално е, когато даваме, да получаваме. Ако допуснем дисбаланс в това отношение, или ние, или другата страна губи, което създава напрежение, защото губещият се чувства недооценен и подтиснат. В такива ситуации е необходимо той да определи долна граница на загубата, която може да понесе, и ако тя бъде премината, да се оттегли от играта.
От друга страна в личните отношения - приятелства и интимни връзки, нерядко се налага да правим компромиси, което е съвсем нормално, стига да не смятаме, че тези компромиси нарушават ценностната ни система. Личните отношения приличат на игра на топка, която ние си разменяме с другите. Не бива да задържаме топката прекалено дълго в себе си, дори и когато комуникацията протича по-трудно, тъй като оставяме другата страна без отговор, което нарушава връзката между нас и другите.

Да се научим да реагираме на трудности адекватно

       Адекватната реакция в трудни ситуации изисква твърдост на характера, която се развива във времето, а е и въпрос на вътрешна сила, която всеки от нас носи, но не всеки развива. Много деца се крият „в полата на мама“ и по-късно им е трудно да са решителни и твърди. Аз имам такива проблеми, макар и да съм се преборила донякъде с тях. Истината е, че е много по-лесно да вдигнем ръце и да се предадем, да се депресираме, да сме слаби, когато ни е трудно.
Всичко зависи и от това доколко е сложна и трудна една ситуация. Ако става въпрос за ежедневен въпрос от типа да избера дали да се прибера или да се видя с приятел, изборът е съвсем елементарен. Ако трябва да се организираме и да свършим повече неща днес, просто можем да си направим списък и да си определим приоритети, след което да се организираме. Ако имаме по-сериозен проблем: например нещо, което да решим в работата и за което носим лична отговорност, да проверим какви са алтернативите, да ги опишем и да изберем най-добрата веднага, да не губим време. Ако имаме проблем, чието решение и изход не зависи от нас или се тревожим за нещо в бъдещето, което ни засяга, хубаво е пак да видим кои са възможните изходи, да приемем и най-лошия такъв и да спрем да мислим и да се тревожим за проблема. Обикновено той се решава от самосебе си, а след време, когато е отминал, ни се вижда съвсем банален и незначителен. Ако проблемът е в миналото, да го оставим там. Ако някой наш близък или ние се разболеем, е нормално да сме леко притеснени. Но паниката или силната тревога не са в наш плюс, даже ни пречат да се вземем в ръце, да сме положителни и съответно да ускорим процеса на лечение.
       Няма смисъл да се страхуваме от даден проблем, тъй като ние носим и силата, и мъдростта да се справим с него, стига да поискаме наистина. Не бива да бъркаме тревогата (страха) с тъгата. Тъгата е нормално състояние в някой ситуации – когато сме се разделили с близък човек, когато се чувстваме наранени и ни боли отвътре. В такива случаи е съвсем в реда на нещата да потърсим помощ и подкрепа от най-близките си хора и да им поплачем на рамото. Извън тези трудни от гледна точка на намиране на емоционален баланс моменти е много важно да се научим да живеем спокойно и да приемаме без тревога проблемите като им отдаваме точно толкова усилия и грижи, колкото заслужават. Не бива да се ядосваме или тревожим нито за ежедневните дреболии (повечето неща са такива), нито за по-сериозните неща (болести, природни бедствия, смърт).
       С известно желание от наша страна тази нагласа да се тревожим може да бъде, ако не преодоляна, то поне овладяна. Идеята е в такива ситуации да подхождаме по-разумно, а не толкова емоционално.
       Иска ми се да опиша една интересна случка във връзка с преодоляване на трудни ситуации, в която аз проявих неочаквана твърдост. Дръпнаха ми неправомерно 800 лв. от банковата дебитна карта чрез „скимиране“. В такива случаи, особено, когато е очевидно, че клиентът няма вина, банката възстановява сумата. Или поне нормалните банки в нормалните държави. Моята банка ми удържа 300 лв., защото някакъв тъп български банков закон и дава възможността да го направи. Да, ама не;). Написах им много приятно писмо и си получих парите обратно. Онова, което ме вбеси, беше, че след всички разговори и едва ли не заплахи от моя страна (смешна история;), тези хора имаха наглостта да ми заявят, че правели изключение за мен като лоялен техен клиент. Ако искаха да направят изключение, едва ли трябваше първо да ми възстановят частично сумата и чак след това, като видяха, че номерът няма да мине, да извадят от торбата с шегите смешната история за лоялния клиент и жеста, който правят. Ето тук бих искала да прибавя писмото, което аз им написах, след като те се опитаха да „минат метър“:
„Уважаеми…,
…В писмото цитирате Закона за платежните услуги и платежните системи, според чийто чл. 58 ал. 1, ако платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, понася загуби до 300 лв. На какво основание банката е заключила, че не съм успяла да запазя персоналните защитни характеристики на инструмента, след като декларирам, че до момента на блокирането на картата в терминала при опит за теглене, тя е била постоянно у мен, не пазя писмото с ПИН кода и съхранявах този код единствено в домашния си сейф, което не е забранено по закон. Като клиент на банката аз съм изпълнявала напълно задължението си да пазя поверителната информация, касаеща картата ми. Не съм отговорна за сигурността на банкоматите, които ползвам и няма как да проверявам дали имат инсталирани четящи устройства.
От друга страна картата е била блокирана не преди, а след като транзакциите са били извършени. На същата дата 8.11.2010 г. е имало опит за теглене на пари от кредитната карта на съпруга ми, който е клиент на ПИБ. ПИБ не само че не е позволила извършването на транзакциите, но и веднага са информирали съпруга ми по телефона за случилото се и са му издали нова карта. Защо никой не ме потърси нито, когато транзакциите бяха извършени, нито един месец по-късно, за да ми бъде съобщен резултата от разследването на банката, както ми беше обещано?
На края бих искала да цитирам чл.33 ал.2 на същия закон: „Алинея 1, т.1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.” Очевидно транзакцията е била извършена без физическото представяне на банковата платежна карта, след като картата е била в мен през цялото време.
Следвах инструкциите на банката стриктно, изчаках търпеливо срока от един месец и бях напълно коректна. Очаквам случая да бъде преразгледан и остатъка от 300 лв. да бъде възстановен до една седмица по картовата ми сметка. Ако банката откаже да ми съдейства, съм готова да стигна много по-далеч, защото съм убедена, че нямам никаква вина за случилото се. До момента съм сезирала комисията за защита на потребителите, помирителната комисия за платежни спорове и „Господари на ефира”. С уважение, Бояна Живкова“

Да се справим с негативните модели на мислене

       Негативизмът е навсякъде около нас и вътре в нас на съзнателно, но най-вече на подсъзнателно ниво. Моделите на негативизма са ни внушени от ранна детска възраст, но реакциите на тревожност, страх и паника са незрял, глупав и твърде лесен отговор с много негативен краен резултат. Негативизмът поражда нов негативизъм, той не решава ситуациите в живота и не отговаря на нашите въпроси. Няма как да си сложим розови очила и да го игнорираме, би било наивно. Но, ако постепенно се променим и изградим като хора, гледащи на живота във всички негови аспекти със спокойно и отговорно загрижено отношение, насочено единствено към търсенето на най-доброто решение във всяка ситуация, без паник атаки и учестен пулс, тогава целият ни живот ще се промени и негативизмът ще си отиде завинаги. Ако се справим в това, всичко в живота ни ще е много по-лесно и хубаво, да не кажа, че ще отпаднат всичките ни проблеми. На негово място ще дойде спокоен свят, изпълнен с вътрешен мир и радост. Промяната в нас ще промени неусетно и хората около нас към по-добро. И как да стане този преход от довчерашното паникьосване за щяло и нещяло към спокойствието? Има много практики, които се препоръчват за борба с тревожността - техники за дишане, медитация..., но аз все си мисля, че ако успеем да убедим сами себе си колко е безполезно, глупаво и безотговорно да се тревожим и си изградим едно спокойствие на дълбоко ниво, ние просто няма да стигаме до тези паник атаки.

Трета главна стъпка към хармонията: да се справим с негативизма и трудните ситуации, предизвикани от него

Да поискаме да се освободим от страховете си, натрупани в миналото
       Ние сме, каквито сме. Ние сме, каквито искаме да бъдем. Сами се моделираме и изграждаме. Сами мечтаем и се борим за мечтите си. Сами си избираме професия, партньор и държава, в която да живеем. Приятели, близки хора, начин на живот и ценности...всичко това са нашите избори. Онова, което не избираме, са нашите родители, въпреки че и по този въпрос вече има обратната теория. Или иначе казано: всеки избор в живота е наш напълно в наши сили е да променим онова, което не харесваме в себе си.
       Когато сме малки бебчета обаче, имаме нужда от закрила и любов. И така, неусетно, ние попиваме средата, в която растем, с всички хубаво и не дотам хубаво, което тя носи. Това е естествен процес. Хората, които се грижат за нас, се опитват да ни дадат най-доброто, гледат ни като писани яйца, но няма как да ни предпазят от грешки, защото самите те ги правят ежедневно. Те ни предават своите най-прекрасни качества, но и своите страхове („ Внимавай да не те блъсне кола!”;). Примери много...От най-баналните и обикновени до крайни състояния като звездомания или пък дълбока депресия, в която децата живеят от малки. Светът е толкова шарен, има от всичко по много.
       Масата от хората на планетата Земя живеят, без да се опитат да променят своята тъмна страна и да я „изсветлят”;) - или я отричат, или я приемат, без да искат да я променят. Отричането е най-често срещаната практика и аз съм засегнала тази тема на много места в книгата, защото ми е важна. Заради хора, които отричат комплексите си, светът е често на прага на поредния военен конфликт, да не говорим за постоянните престъпления и извращения, на които ставаме свидетели всеки ден или обикновеното нагрубяване, което получаваме от хората, които само, защото йерархично са над нас, си позволяват грубо отношение. Защо, по дяволите, не дръзнем да се погледнем такива, каквито сме, голи в огледалото? Толкова ли е трудно? Толкова ли ни е страх да не ни наранят, че крием сърцата си в 5 пласта дрехи и грим? Или се срамуваме от другите, без да си даваме сметка, че и те са изтъкани от подобни на нашите комплекси? Истинският проблем е, че трудно се решаваме да променим моделите на поведение и мислене, които сме усвоили на ранна детска възраст, дори и те да не са добри за нас, защото те са станали наша втора природа. Обикновено нашият път прилича много на този, по който са минали родителите ни с всичките му плюсове и минуси, ако ние не се решим да го променим в наша полза.
       Осъзнаването на факта, че има „камъни, които спират каруцата”, е половината решение на проблема. Да си кажем: „Искам да се преборя със страховете, комплексите и негативизма, които нося” и наистина да го вярваме. Това е дълъг и болезнен процес, в който е необходимо да проявим истинска смелост и да погледнем себе си и най-болезнените ситуации от нашето минало очи в очи. Да бъдем откровени със себе си ни носи много в дългосрочен план, ако преодолеем първоначалния страх да се видим такива, каквито сме. Предупреждавам, че това е естествен процес, до който човек достига ЕСТЕСТВЕНО. Нито прочитането на тази книга, нито която и да е друга, няма да ни преобърне на 180 градуса, може би просто ще ускори себеосъзнаването. Но е нужно време човек да узрее и да осъзнае откъде духа вятъра. При мен това беше дълъг и болезнен процес, който още не е приключил, всъщност. Помогна ми много да описвам себе си, ситуациите и хората в живота си, всеки мой страх, който ме спира да бъда себе си, в писмена форма. Също така съхранението на всякакви мисли и организиране на списъци и графици в писмена форма ни правят доста по-организирани. Ясната представа за онова, което искаме, ни дава увереността, че знаем за какво се борим и определят посоката, в която вървим. Търся причините да се страхувам, мисля защо е така и описвам всичко, включително и как мога да си помогна и да се избавя от страховете си като мисля положително и не спирам да развивам силните си страни и това ми помага изключително много.
       Много често се случва, когато поотраснат, децата да обвиняват родителите си за въпросните страхове и комплекси. Няма смисъл. Както вече споменах, те са дали най-доброто от себе си, но тъй като те самите са смес от силни страни, таланти, страхове и комплекси, няма как да отделят и да ни дадат само хубавото. И като се замислим, целият живот е устроен така - през него ние изпитваме и радост, и болка. Но тъй като човек е винаги склонен да търси причините за даден проблем извън себе си (защо ли?;), той се обръща и казва: „Мамо и татко, вие сте виновни, че ме е страх да карам кола”. Да, ама не! Вместо да ги обвиняваме, е много важно да чувстваме благодарност в сърцата си към тези хора. Благодарност за хубавото, което са ни дали, което със сигурност е било повече от не дотам хубавото. За благодарността ще пиша и по-нататък, тук само ще спомена колко е важно да ценим всичко положително в живота си и да показваме на хората, които обичаме, че е така. Така че, ако имаме за какво да прощаваме, да простим истински в сърцето си и после да благодарим. Прошката е много важен момент. Тя трябва да е винаги искрена и с отворено сърце. Както и благодарността.
Колкото по-рано разберем, че родителите ни са невинни, толкова по-хубаво. Енергията, която ще използваме да ги обвиняваме, е хиляди пъти по-добре да насочим в усилия да развием силните си страни и това е най-сладката част. Когато се опознаем и разберем какво ни харесва, е необходимо да го развием. Това ни прави безкрайно щастливи. Тогава, когато започнем да се чувстваме по-добре със себе си, неусетно ще започнем да си изграждаме по-хармонична среда, да срещаме хора, които са ни приятни, да се влюбим...Ще привлечем по естествен начин в живота си добронамерени хора, които много ще харесваме, защото ще са като нас, ще говорят на нашия език и ще са готови да ни помогнат. От друга страна от живота ни, пак толкова естествено, ще отпаднат всички обстоятелства и хора, които са ни спирали да бъдем себе си. Тогава ще разберем най-сетне колко е хубав животът, когато живеем в хармония със себе си и се опитваме да развиваме онова, което ни е дала природата. Ще видим, че нашите страхове и недостатъци не са толкова страшни и непреодолими и ще потърсим помощ от хората, които чувстваме близки. И ако наистина са такива, ще срещнем разбиране и любов, както и обективно мнение за това кои сме ние, какво ни помага и какво ни вреди в самите нас. Истината не боли, ако е поднесена от хората, които ни обичат истински. Още повече, че ние ще знаем тази истина, преди да сме я чули от тях. И всичко ще се подреди.
       Истината е, че никой не живее в перфектна хармония със себе си и околните, но е съвсем естествено да я търси, както я потърсих аз. Никой не е съвършен. Но това положение може значително да се подобри, ако проявим смелостта да се видим такива, каквито сме и да положим съзнателно усилие да преодолеем вътрешните си бариери, както и да развием най-хубавото в себе си. Наистина това е най-ценният урок, който съм научила досега през живота си. Себепознанието, себеприемането и съзнателното усилие за преодоляване на бариерите в живота ни са процеси, изискващи дългосрочна инвестиция на време. Възвращаемостта от тази инвестиция е изграждане на доверие от нас към нас, тъй като ще се познаваме и ще работим върху развитието на собствения си потенциал и по-високо самочувствие, което ще е съвсем оправдано и реално. Всичко това ни изгражда като спокойни и уравновесени хора, живеещи в дълбок мир със себе си и изпитващи чувство на вътрешно щастие.
       Дали да го направим или не е строго индивидуален избор, но колкото повече хора работят върху себе си с цел надрастване на своите страхове и комплекси и развитие на индивидуалните таланти и дарби, толкова по-добре.
       Накрая искам да наблегна на факта, че прекаленото взиране в страховете ни, може да ни обърка и да премести фокуса, което не е желателно. Много по-добре е да развиваме силните си страни и това трябва да е приоритетът в живота ни. Колкото до справянето със слабите, малко доза хумор и самоирония няма да навредят (но само след като сме се приели и не се шашкаме от това, че носът ни е крив;). Определено, ако сведем страховете си до приемлив минимум (т.е. те спрат да ни пречат да реализираме потенциала си), това ще е най-доброто, което можем да направим. Никой не е особено голям фен на супермен, нали?

Да не се вземаме на сериозно

       Важно е човек да си тежи на мястото и да си знае цената, което е постижимо, ако се анализираме и познаваме в дълбочина отвътре и отвън. Но ако не отдаваме значение на духовната си същност за сметка на нечовешки усилия с цел перфектна физическа форма и материални придобивки, рискуваме да нарисуваме една красива рамка, в която да няма картина. И тогава, за да компенсираме липсите отвътре, ние преиграваме в опитите си да убедим себе си и околните, че липси отвътре няма. Именно това преиграване изглежда като да се вземаме на сериозно. Ефектът е малко трагикомичен.
       Не бива да забравяме, че материалните постижения са много важни да ни осигурят комфортен ежедневен живот, но понякога могат да бъдат лесно изгубени. Физическата красота също не е вечна и с напредването на възрастта я губим малко по малко и това е съвсем нормално. Остава духовната ни същност, която е основният ни актив. Затова нека “инвестираме” най-вече в него. Това ще ни запази свежи и енергични дълго след като бръчиците и белите коси се появят.

Да откриваме и развиваме талантите си

       Твърдо вярвам, че всеки от нас носи дарби в душата си, дарове, дадени от Господ, които трябва да развива, за да се чувства пълноценен човек. Някои хора смятат, че не носят никакви таланти - това е невъзможно. Нужно е да се доверим на сърцето си, да ги открием и да ги развием. Всеки от нас харесва определени неща, има ценностна система и дава приоритет в живота си на определени дейности и хора. Това не е случайно. Ако ние вървим в посоката, в която се чувстваме добре и в хармония със себе си, ще получим цялата природна енергия. Много хора смятат, че с дарбата, която имат, не могат да изкарват пари или не достатъчно, затова я зарязват. Не бива така. Дарбата е нещо, което ни носи хармония и удовлетвореност, и ако с нея не печелим пари, можем първоначално да не й отделяме цялото си време, но все пак е нужно да я следваме, за да сме щастливи.
       В идеалната ситуация ние израстваме в среда на любов, домашен уют и топлина, която насърчава развитието на талантите ни и ни вдъхва увереност, че ще се справим и ще постигнем хармония и щастие в живота си. Ние сме големи щастливци и няма как да не сме вярващи в доброто и положителни. Често срещана практика за откриване на детския талант е детето да бъде подлагано на тестове, въпроси, срещи със специалисти, които може само да го объркат. Дали за деца или за пораснали деца тестовете според мен не са най-добрата форма за проверка на таланта, поради една съвсем очевидна причина - те ни поставят в една изкуствена обстановка, даже може би и под стрес, така че ние се чувстваме задължени да отговорим на определени въпроси, без да сме сигурни дали знаем отговорите. За да ги намерим за себе си, не са ни необходими тестове - необходима ни е на първо място, както вече споменах, подходяща семейна среда, която да ги насърчава и развива. В България много често родителите се борят за насъщния и това е основна цел в живота - оцеляването. От там насетне никой не мисли за възпитание, за развитие на детето и внимание към него и това, с какво обича да се занимава. Мисля си, че ако детето расте в хубава семейна среда, обградено от любов и подкрепа, насърчавано да се развива свободно и естествено, то само ще прояви своя талант като етап от естественото му развитие. Като спомагателна дейност можем да запишем детето в школа за изкуства или наука, където то да посещава различни дейности за известен период от време, докато се ориентира. Много специалисти казват, че това може още повече да обърка детето. Струва ми се, че такъв подход би бил по-скоро естествен и неподправен избор: все пак, за да избере, детето има нужда да е пробвало известен брой дейности, които го привличат. Много амбициозни родители избират от името на децата си. Това не го разбирам. Въпросът е да оставим детето си да прояви своя талант, осигурявайки му уютна и "топла" среда у дома. Не е необходимо да го форсираме, а по-скоро да му дадем сигурност и увереност, че няма нищо лошо в това да пробва и да греши. Така се стига до истината. Ролята на родителя е да чете знаците, защото един талант може да не се появи директно, може да тръгне съвсем плахо, но да се развие във времето, изобщо сценарии много. Също така родителят може да сгреши и да си мисли, че детето му може да пее, а то не може и даже не иска. Истината е, че всяко дете е отворено към всякакви видове дейности, децата са без предразсъдъци и са любопитни към света и това е наистина прекрасно. Да ги оставим да опитват като в деня на своя прощъпулник. Да говорим с тях, да ги подкрепяме и да им помагаме, ако имат желание да се занимават с нещо, да реализират желанията си. Но не и да ги насилваме.
       Обратно, ако средата, в която растем (родители, роднини, учители и т.н.) не ни насърчава да вървим по собствения си път, а по отъпкания (или още по-опасно - не ни насърчава нищо, така че се носим по течението), рискуваме да се превърнем в сянката на някой друг. Така се появяват и комплексите, и опитите за подражание, и неувереността. Колкото повече порастваме, толкова повече естествеността и неподправеността, с която правим детските си избори изчезва у нас. Влиянието на родителите, приятелите, учителите и всякакви други социални фактори ни отдалечават от онова, което искаме със сърцето си и усещаме като наше призвание, ако не сме се захванали с него още като дете. В един момент толкова сме се отдалечили от себе си, че е ужасно трудно да усетим какво истински желаем да правим в живота. За по-емоционалните от нас, ако са загърбили таланта си като деца, е много болезнено да мислят как не са постигнали онова, за което са мечтали в живота. Много е важно да сме силни, да се борим за щастието си дори и в зряла възраст. Това е един съвсем естествен процес, който обаче понякога ние, нашите родители и среда, комплицират прекалено много. Когато сме готови да започнем да мислим в посока на развитие на талантите си и тази подготовка е личното ни решение, смелост и слушане на вътрешния глас, тогава тези таланти ще изникнат естествено в нас и в нашето ежедневие. Но този процес ще отнеме повече време, отколкото когато сме били деца. Не бива да оставим талантите ни да се измъкнат през задната врата. За развитието на талантите, които носим, няма възрастово ограничение, защото, когато се доверим на сърцето си, всичко в живота ни се променя, няма значение дали сме на 18 или на 80 години...нека следваме интуицията си и питаме винаги сърцето си какво обичаме да правим и какво правим най-добре и да стискаме палци, че тези две неща (или повече от две) ще съвпаднат...;).
       За откриването на нашите таланти и любими занимания в по-зряла възраст можем да си помогнем с известен брой инструменти. Много би помогнало и да опишем колкото може по-подробно нашия мечтан живот във всички по-важни сфери: бизнес, здраве, финанси, връзки, забавление, духовен живот, заобикаляща среда и т.н. Ето моето описание: „ Да живея в хармонична среда и обградена от много любов. Да бъда обичана и да обичам партньора ми. Много. Да намираме пътя към себе си дори и в конфликтни ситуации. Да бъда истински щастлива с него. Да имам истински сродни души - приятели, които да живеят близо до мен, и да комуникираме и да се подкрепяме ежедневно. Всички, които обичам, да са в добро здраве и да са щастливи. Да имам красив дом, достатъчно голям за всички членове на семейството ми (смятам да имам дечица). Всеки да си има собствен кът - малко лично пространство, както и общо такова. Всеки да има свободата да прави онова, от което има нужда. Да имаме малка градина и хубава природа по възможност. Да имаме втора къща на морския бряг. Да изкарвам достатъчно пари от талантите, които притежавам, и това да е моята работа и бизнес, за да си позволявам да си „купя” свободно време, пътувания, нови приятелства, контакти, интересни места, книги, филми и удоволствия, както и добър стандарт за децата ми. Да чувствам траен вътрешен мир.” Ето и моята лична листа със степенувани таланти и сфери, в които бих искала да се развивам:
o Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата
o Писане на различни материали по горната тема
o Изработване на различни предмети за дома и интериорния декор
(шиене/цветя/свещи/керамика/мъниста/бродиране/плетене): да си направя интернет магазин, но най-вече да се забавлявам, докато изработвам различните предмети
o Да науча прилично Photoshop
o Да науча прилично италиански и испански, за да ги използвам, когато посещавам любимите ми страни
o Да правя сладкиши за удоволствие (и за ядене;)
o Да си припомня уменията си по пиано
o Да напредна в йогата, да се науча да карам колело и да плувам

Първото е най-голямата ми мечта, по която в момента работя усилено.

       За всяка наша цел е необходимо да конкретизираме защо я искаме и какво ще постигнем чрез нея, така картинката ще ни се изясни в главите. Колкото по-конкретни сме, толкова по-добре. А дори и онова, което ни се иска, да е на пръв поглед непостижимо, това не бива да ни притеснява ни най-малко. По отношение на моите лични цели аз съм конкретизирала само първата от тях (защото целта на останалите е постигане на максимално забавление и удоволствие, което е водещо в моя живот).
       Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата: аз вярвам силно, че талантите са движещата сила на света и ако всеки следва своя талант, ще бъде постигната хармония и мир на световно ниво. Искам буквално да променя света като успея да убедя родителите да обръщат повече внимание на талантите на децата си и ги насърчават да ги развиват. Тази промяна се състои в желанието ми да създам международен проект за подкрепа на талантите при децата. Едновременно с това да работя и по изграждане на увереност и самочувствие у децата, базирано на техните таланти. Искам да направя школа за развитие на талантите, където всяко дете да бъде насочвано, обичано и насърчавано.
Всеки сам решава доколко да се отдаде на таланта си...мога да кажа само колкото повече, толкова повече...колкото повече се посветим на своята страст/и, толкова повече ще се чувстваме погълнати от нея, ще я развиваме, ще сме в постоянен поток от нови креативни идеи как да ставаме по-добри и в един момент за нас и нашата страст просто няма да има затворени врати. Какво може да спре тази творческа енергия? Страхът, че няма да се справим, мнението на "близките ни", които няма да са съгласни с нашите занимания и смятат, че се занимаваме с глупости и си губим времето и т.н. Не е нужно да се хвърляме с главата напред в сложни бизнес начинания, да теглим кредити и да правим капиталовложения, които не са по джоба ни. Вече интернет дава широко поле за изява, неограничен поток от информация, като за нея не се изисква да плащаме с пари, а само с отделеното си време и внимание. Имам предвид, че можем да си направим блог на практика за всичко, или facebook група например, да пишем качествени материали, да качваме ценна информация. Стига да го искаме наистина и да не се откажем на втората седмица. Така ще спечелим поддръжници и ще популяризираме дейността си, дори и извън България, стига да пишем на английски. Дори и за бизнесите, които изискват огромен начален капитал, този стартов вариант е безплатен. Ако имаме високи очаквания за клиенти и печалба, това почти сигурно ще прецака нещата. По моя скромен опит, когато човек тръгне с много хъс и енергия, но си каже "Аз дадох всичко пък да става, каквото ще, нещата се получават ВИНАГИ!". Просто не трябва да се тревожим, а ако сме вложили много пари, без да сме сигурни в крайния резултат, това ще ни създаде доста тревога. А ако искаме просто можем да развиваме дарбата си като хоби - така ще запазим огромното удоволствие от направеното, без да се притесняваме дали ще спечелим клиенти. Този избор е интересна тема, тъй като хората, които имат подобни хобита и страсти, обикновено не се радват много на работата, от която все пак вадят пари, и така или иначе, рано или късно я напускат и се отдават на дарбата си. Така че основният момент е да осъзнаем напълно, че по какъвто и начин да решим да развием нашите таланти, от това нашата лична печалба е огромна - печелим вътрешен мир, хармония и трайно чувство за щастие. Каквито и трудности да имаме в живота си, нека не загърбваме любимите си занимания. Вселената ще ни се отплати като винаги нарежда ситуациите в живота ни в наша полза. Колкото сме по-близо до нещата, които обичаме да вършим и държим на приоритетите си, толкова повече ще ни върви в живота. Също така трябва да сме наясно доколко един приоритет или една наша страст е важна за нас и да и отделяме точно толкова от времето и вниманието си като искрено вярваме, че ще сме успешни в нейното развитие и отстояване.
       След като сме открили таланта си, не можем да очакваме, че ние сме богопомазани и всичко ще ни падне от небето. Не! Изисква се упорство (но не и тревожност по отношение на резултата). Не всичко ще върви по вода, ще имаме моменти, в които ще ни е трудно, но ако усмивка излиза на лицето ни само при мисълта за онова, което правим, значи сме на нашия път. Друг сигурен знак, че вършим нашето нещо е, ако не губим интерес с течение на времето, а напротив - откриваме нови неща по отношение на таланта си и го развиваме. Ако днес искаме да сме юристи, утре певци, после архитекти, няма как да стане. Не казвам, че с течение на времето и живота ни не е естествено да откриваме нови неща, които да са ни интересни, но ако всеки месец сменяме мнението си по отношение на това какво наистина можем и ни е приятно да вършим, няма как да се реализираме.

Да сме благодарни


       Да ценим онова, което имаме, означава с цялото си същество да сме благодарни за всяко нещо в живота си – от най-малкото до най-голямото и да изказваме тази благодарност с думи и жестове, и мисли. Интересно е, че някои хора не ценят онова, което имат и го смятат за даденост, докато не го изгубят. Или отхвърлят семейната си среда, родителите и близките си, защото те не се вписват в техния начин на живот. Познавам хора, които просто зарязват всичко и заминават някъде, и си правят нов живот. Тази загуба на връзка с миналото създава празнота, която е болезнена, както за човека, който изоставя, така и за онези, които е изоставил. Хората трупат омраза и други отрицателни емоции в себе си. Най-лесно е да загърбим всичко в миналото, но не е разумно и полезно, а хората са склонни да избират винаги лесните решения. Ако положим усилие да се самоанализираме и разберем, че никой не ни е виновен за нищо в живота, ние ще можем да простим и да благодарим на всеки наш близък и да поемем спокойни и щастливи по пътя си. Освен това, давайки внимание и любов на другите, ние ще получаваме от тях същото в замяна, иначе няма как да очакваме внимание и обич от тях. Наивно и неразумно е да се опитваме да бягаме от себе си и да си изградим идеален свят, защото идеален свят няма. Ние имаме нашия живот и трябва да сме щастливи тук и сега.
       Да ценим означава още да се наслаждаваме докрай на онова, което имаме. И да не забравяме НИКОГА, че много неща са преходни и да инвестираме усилията си в непреходните.

Да прощаваме на себе си и на другите

Всеки от нас вижда света, пречупен през неговия поглед, който отразява ценностите и възпитанието му. Този поглед няма как да не е субективен и това понякога ни изиграва лоша шега при „виждането” и усещането на ситуации, в които попадаме или хора, с които се срещаме. Грешим и това е най-нормалното нещо на света. Не бива да се съдим строго. Ако сме се приели такива, каквито сме, ще знаем, че както ние, така и всички около нас, не са съвършени и всеки греши. Да си прощаваме, толкова е лесно. Така най-лесно ще се научим да прощаваме и на другите, а това е толкова важно за освобождаване на негативната енергия. Да се помирим с миналото си и да се научим редовно да прощаваме на околните е нещо като очистителна практика за душата. Под прошка нямам предвид да се оставяме другите да ни манипулират – така или иначе във всяка ситуация ние сме длъжни да реагираме по начина, по който трябва, а не по-късно да съжаляваме, че не сме казали или направили това или онова. Аз често имам този проблем и се опитвам да мисля, преди да говоря, да не съм първосигнална, а да се опитам да почувствам добре човека или ситуацията. За мен това е интуицията, а не само първосигналното чувство в нас. Но понякога просто няма време за обмисляне;). Тук някои хора доста преиграват, обичат да вдигат скандали за щяло и нещяло. Малко по-надолу съм споделила една интересна лична история, в която постигнах своето без нито една дума на висок глас или скандал.

Да изразяваме желанията и собственото си мнение

Всеки от нас (дори децата) има право на собствено мнение и е хубаво да го изразяваме винаги, когато имаме възможност. Тук изобщо не става въпрос да се налагаме или да привличаме излишно вниманието, а просто да изразяваме себе си и да не задържаме в себе си онова, което имаме да споделим с другите. Ако на едно дете не се дава възможност да се изразява или не се чува онова, което желае, то може да стане потиснато и мълчаливо. Не казвам, че трябва да му се угажда на всеки каприз. Просто трябва да общуваме с него като с голям човек.
Когато сме в група, няма значение дали по работа или за забавление, е важно всеки да каже какво мисли по определена тема. Решенията на спорове, дискусии и различни преговори понякога е трудно да са комфортни за всички, но все пак трябва да бъдат максимално съобразявани с всеки член на групата.

Да „слушаме“ интуицията си

Интуицията е първосигналното усещане на човек по отношение на друг човек или ситуация. Интуицията е много важна и ключова, когато искаме да усетим дълбоко нещата. Тя е много силно развита при децата. С напредване на възрастта като че ли хората й се доверяват все по-малко, просто всички вярват повече на неоспоримите факти и логическото мислене, които са „очевидната истина“. А не бива да е така, защото, както казва Малкият принц, “най-красивите и истински неща са невидими за очите”. И точно, защото при порасналите деца интуицията е леко притъпена, необходимо е да си даваме малко повече време, за да почувстваме дълбоко и наистина един човек или една ситуация, без да се зорим. За да усетим един човек дълбоко е нужно да си дадем повече време за контакт с него, да го опознаем. Да го слушаме внимателно и да се опитваме да доловим невербалните сигнали, които ни изпраща с тялото си. Много е важно да сме отворени към хората, ако искаме да комуникираме добре с другите.

Да харесваме тялото си и да се грижим за здравия си външен вид

Природата ни е направила такива, каквито сме и всеки има много повече черти на тялото, с които да се гордее, отколкото такива, които да се опитва да коригира. Ако не вярвате, направете си списък. Е, права ли съм? Много, много е важно наистина да приемаме и харесваме онова, което виждаме в огледалото. Ако някой не приема нашето тяло и иска да сме различни (класически пример е мъжът, който иска партньорката му да е с по-големи гърди), то по всяка вероятност самият той не приема и не харесва собственото си тяло, което е негов, а не нейн проблем.
Да приемаме не само тялото си, но и самата си духовна същност, която ни прави разумни същества, а не роботи, ни кара да изпитваме чувство на пълноценност и цялостност, че опаковката отговаря на съдържанието. Не можем да компенсираме липсите отвътре като се мъчим да изглеждаме перфектно физически, както и да сме духовно извисени, а да не полагаме грижи за тялото си. Балансът външен вид - емоционална стабилност и спокойствие е важен, тъй като наистина едното е невъзможно без другото. Ако се чувстваме емоционално стабилни, ние ще усетим от само себе си необходимостта да се погрижим за тялото си да изглежда добре физически. Ако изглеждаме добре, но ни липсва емоционален баланс, тъй като имаме някакви силни вътрешни бариери и страхове, те също ще избият и рано или късно и ще трябва да започнем да се борим с тях, вместо старателно да се правим, че не съществуват. За да се приемем, трябва първо да се опознаем и да се харесаме, както и да се опитваме да надскочим своите страхове и нещата, които ни пречат да се развиваме.
Ежедневната грижа за тялото и добрата физическа форма е много важна. Тялото е нещо като опаковка на душата - прекрасно би било тази опаковка да е красива и примамлива като бонбон и държим ли да сме на ниво, това трябва да е така, но ако съдържанието на опаковката не е наистина стойностно, тя няма да ни „продаде”, поне не дългосрочно и не на когото трябва, а най-вероятно на някой, който също е „добре опакован” и празен отвътре.
Под грижи за тялото имам предвид най-вече грижи за кожата под формата на подхранване чрез храната и чрез различни мазила, маски и процедури. Това си е женска територия, но ми се струва, че и мъжете могат да се възползват от разни трикове, стига да им се занимава. Всяка жена знае колко е хубаво да се поглези като след баня се намаже с някой вълшебен лосион за тяло. Масажите и спа процедурите са едно огромно удоволствие. При добро желание и организация, можем да си правим и в домашни условия самомасаж и различни подхранващи маски с натурални продукти. Тези процедури са не само приятни, но и полезни. Напоследък се появи много информация, достъпна в интернет, а и доста книги с идеи за домашно спа. Ако ви интересува темата просто отворете нета. Препоръчвам книгите на издателство „Augusta”, най-вече автора Шубра Кришан.

Да общуваме с природата, да се движим и да отпускаме тялото си (с почивка и медитация)

Добрата физическа форма ни кара да чувстваме тялото си по прекрасен начин и най-вече здраво. Много е важно да си изградим собствен режим на поддържане съобразно нашето тяло и нашия ритъм на живот и да не забравяме, че почивката е също толкова важна за тялото, колкото и натоварването. Добре е да почиваме и да се научим да отпускаме тялото си още, преди да сме се изморили.
Наскоро открих йогата и се оказа, че това е моят начин за отпускане и релакс, както и физически упражнения, съчетани в часовете по интегрална йога, които посещавам. Чрез релаксацията и медитацията наистина си почивам и се отърсвам от негативната част в ежедневието ми, която все още не мога да избегна напълно.
Бих препоръчала горещо един съвсем простичък начин за релаксиране след тежък ден. Изглежда елементарно, но всъщност дава много добър резултат, ако е съпроводен с чувство на вътрешен покой и целенасочени усилия за отпускане и баланс. И така, да вземем душ, използвайки душ гел с любимия ни аромат; след това да се усамотим за десетина минути в предварително проветрената ни, подредената и стоплена (ако времето е студено) спалня и на фона на лека музика просто да отпуснем тялото си и да оставим мислите си да се реят, без да мислим за нещо конкретно, по-скоро да си представим нещо, което ни кара да се чувстваме спокойно и комфортно. И така да си полежим малко ...4-5 минути...това е всъщност една кратка медитация...докато пишех и ми се прииска да го направя веднага. А на вас?
Да раздвижваме тялото си чрез леки упражнения ни носи не само удоволствие и релакс, но ни дарява дългосрочно с красива фигура. Методи като йога, пилатес или просто комбинация от няколко неща, са приятни за тялото и ни карат да се чувстваме наистина толкова добре. За по-динамичните натури: аеробика, тае бо… Разходките сред природата също са прекрасно средство да се откъснем от ежедневието, особено ако работим пред компютър. Тук също е важно да изпитваме удоволствие и наслада, а не да правим упражнения насила. Моят метод се оказа медитацията – носи ми невероятна свежест и вътрешен мир едновременно.
Реших да включа общуването с природата като един от начините за постигане на вътрешна хармония, защото за мен само кратка разходка сред природата е равна на огромно количество положителна енергия, която се влива в тялото ми. Обожавам да лежа по разни полянки боса и да си мечтая или да планирам. Прекрасно е! Под общуване с природата имам предвид и грижи за растения и даже животни – признавам си, че трудно ми се получава да опазя даже една саксия, но имам желание да го постигна в бъдеще и даже да си имам малка градинка с цветя и красиви растения. Цветята са много благодарни и колкото повече грижи полагаш за тях, стига да ги гледаш правилно, ти се отблагодаряват като те даряват с красиви цветове и аромат.
Имам една малка семейна къщичка в балкана,за която споменах по-горе. Тя за мен е като генератор на мощни вълни положителна енергия. Мястото е вълшебно, с красива природа и хубав въздух и много спомени от ваканциите ми като дете, прекарани там под грижите на баба и дядо.

Да спим добре

С времето установих колко е важно да спим добре. Качественият сън определя целият ни следващ ден - начинът, по който се чувстваме, и резултатите от всичко, което вършим от момента, в който отворим очи, до вечерта. Дали в края на деня ще си кажем „Това беше един прекрасен ден!” зависи до голяма степен от това как сме спали предишната вечер и дали сме презаредили добре батериите. Най-важното условие за качествен сън е да сме спокойни, когато си лягаме и да сме решили всички въпроси и грижи. Има обаче някои грижи, които няма как да бъдат решени за 24 часа, изискват повече време за разсъждение и намиране на изход. Според една стара мъдрост не си струва да се тревожим за дреболии, а на практика всяка грижа е дреболия. Така или иначе понякога въпреки всичко имаме тревоги и ни е притеснено. Да вземем решение, когато си лягаме, да не обмисляме как да оправим проблемите си. Медитацията е най-лесното, приятно и бързо средство да се дистанцираме от тях не само преди сън, а по всяко време. Кратка медитация от 5 минути преди лягане и едно-две упражнения за отпускане на тялото (аз практикувам да си полежа в поза, имитираща положението на плода в майчината утроба, но с изпънати напред ръце и после си вдигам за малко краката на стената) са напълно достатъчни. За хубавия сън са необходими подходяща температура и светлина на помещението, удобен матрак и възглавница, удобно облекло, което да позволи на тялото да диша, без да усеща студ, свеж въздух в стаята. Топъл душ преди лягане е много приятен ритуал, може да си затоплим малко етерично масло от лавандула в специална горелка за тази цел в банята. Продължителността на нощния сън е строго индивидуална. Аз дълго време имах гузна съвест за това, че се нуждая от 8 часа нощен сън. Просто ми се иска да спя по-малко, защото ми се струва, че спейки си губя времето. В действителност сънят е много важен и определящ за това как ще протече останалата част от деня ни, както вече споменах. Всеки усеща с тялото си от колко сън има нужда и е жизнено необходимо да си го дава всяка нощ. Ако въпреки всичко не можете да заспите веднага, не се притеснявайте, просто си лежете и се опитайте да не мислите за нищо - тялото ви така или иначе почива и сънят ще дойде след малко. Аз например съм много емоционална и понякога си мисля и премислям случки и събития, чувствам се превъзбудена и ми е трудно да заспя. С медитацията нещата се подобриха значително. А е важно не само да заспиваме лесно, но и да спим спокойно, затова – да изчистим съзнанието си от грижите чрез медитация преди лягане. За създаване на приятно настроение благоприятства визуализирането на хубави спомени и усещания или мечтаенето на желания живот. Така, освен, че съзнанието се отпуска и бавно навлиза във фаза на сън, в подсъзнанието ни се запечатва точно тази приятна енергия, която в краткосрочен план ни кара да се събудим с усмивка и предусещане на един прекрасен ден, а в дългосрочен – се умножава, привличайки към нас това, което желаем, създавайки ни още и още подобни усещания. Опитвам се всяка вечер да си лягам по едно и също време. Понякога не ми се спи и се чувствам глупаво да си легна, но въпреки това го правя - това е инвестиция в доброто протичане на следващия ден. И още една тайна - за красотата на физическото тяло е много, много важно да спим добре. Хората, които работят нощем и не си доспиват разбират тази истина бързо. Още няколко идеи, до които съм достигнала сама - една чаша вино на вечеря е приятен завършек на деня, но ако пием повече не спим добре и се събуждаме преуморени. Хубаво е да избягваме тежки филми и книги преди лягане. Идеята е да избягваме каквито и да е стимуланти. Обратно, можем да изпием чаша мляко или успокояващ чай. Аз обичам много мента и си правя понякога такъв чай преди лягане. Ментата не е най-популярната билка срещу безсъние, но има успокояващ ефект и тъй като на мен ми е любима, я пия като чай. Лавандулата е друга много приятна билка, която може да бъде използвана за същата цел. Напоследък се продават малки възглавнички, които са пълни с билка лавандула и се слагат в голямата възглавница за по-хубав сън. Ако имаме пълноценно физическо натоварване или спортуваме, също ще заспиваме по-бързо. И не на последно място – правенето на любов преди лягане отпуска и действа чудесно.

Да планираме грубо времето си

Изборът на приоритети е част от дългосрочното ни планиране за постигане на целите ни и реализиране на нашите таланти. Той се базира на ценностната ни система и онова, което обичаме да правим. Аз обичам да си записвам какво имам да правя през следващата седмица и така седмица след седмица, месец след месец и година след година да извървявам пътя си. Много е важно да започваме седмицата с ясна идея какво искаме да изпълним като задачи през нея в рамките на дългосрочното ни планиране. Ясно е, че не винаги можем да се придържаме към тези планове стриктно, но със сигурност можем да изпълняваме най-важните задачи и най-важното - да не губим посоката, поемайки повече задачи, отколкото имаме капацитет да изпълним. След всяка отхвърлена задача е много приятно да се само награждаваме, както сами решим. Всякакви здравословни удоволствия са позволени...Дойде ми свежа идея: да си правим всички тези анализи в малко тефтерче, което да носим в себе си и си записваме, дори и в крачка, всичко, което преценим, че е важно за нас. Свежо, а ? Така хем ще «държим юздите», хем ще имаме усещането за лекота и не прекалено сложни организации, които да не можем да следваме точно, точно, защото са прекалено сложни.
Освен важните за нас цели, свързани с мечтите, които гоним, имаме и куп ежедневни задачи. Аз предпочитам да си записвам и тях: сметки за плащане, хранителни продукти за пазаруване, график за срещи, кино, излизания и пътувания. Така ги отмятам по-бързо и ми остава повече време за по-важните за мен неща.

Да създаваме уют (вкл. чистота) около нас

Дали сме сред природата или у дома, важно е да пазим чистота, да почистваме след себе си и да си създаваме уют: естетическо усещане за красота, което ни дава чувство за хармония.
Жизнено важно за всеки от нас е да има лично пространство, наречено дом, не просто място, където да преживява. Разликата е, че в дома си ние се чувстваме щастливи. В България, поради ниския стандарт на живот, много млади хора живеят с родителите си и собствените си семейства буквално натъпкани едновременно или просто не се женят, защото грубо казано нямат пари. Това е наистина голям проблем, от който е трудно да излезем. Да живеем под наем е добра алтернатива, ако можем да си го позволим, макар и да е временно решение. Аз имах голям късмет в това отношение. Благодаря на баща ми от цялото си сърце. Майка ми пък помогна много при ремонта на апартамента, който беше в много тежко състояние. Сега е едно малко бонбонче. За мен беше важно да живея самостоятелно и го исках много. И съдбата в лицето на баща ми се намеси.
Моментът, в който се нанесох в новия си дом, беше един от най-прекрасните в живота ми. Да подредиш дом е прекрасно усещане. Да го поддържаш е малко трудно на моменти, но за мен е важно, иначе не се чувствам уютно. Има няколко основни момента в подреждането му: чистота, малки ремонти, когато са необходими, мебели и вещи, но само толкова, от колкото имаме нужда наистина (някои хора смятат, че имат нужда и от дрехите си от детинство, които отдавна не носят, но аз нямам това предвид;). Има и още една ключова любима моя дума: уют, който се създава със сърцето и душите на обитателите и хората, които влизат в дома, храната, която се готви в него, разговорите, които се водят, книгите, които се четат и филмите, които се гледат. Има някои прекрасни детайли, които хем са практични, хем са много красиви и създаващи уют, например кошници, пълни с различни предмети, вместо шкафове със студено излъчване. Други идеи в тази насока са: снимки, картини, различни надписи и думи, свещи, цветя и книги. Домашният уют е една любима моя тема, хоби и малък талант. Обожавам да изработвам сама различни предмети за дома ми. Сега съм си намислила една декоративна кукла, която да покрива кабелите на компютъра. Уютът е положителната енергия на дома във всичките и измерения.
Ако можем да си позволим по-качествени материали за настилки и мебели е много добре, но дори и да не можем, това не е основното. Все пак е важно всичко в нашия дом да ни харесва. Цветовете в дома са въпрос на личен избор, моите са весели и разнообразни, но не много ярки. Обичам цветове като бяло, пепел от рози, бледо лилаво.
Моят дом е малък и това го прави лесен за поддържане – няколко часа веднъж седмично са достатъчни, за да е чист и приятен. През останалото време гледам да поддържам чистота в зоните, които се цапат най-много: кухнята например. Редът и чистотата у дома и на работното място ни позволяват ежедневието ни да протича по-спокойно и приятно, както за нас, така и за нашите гости. Аз не мога да живея в разхвърляна и мръсна среда, чувствам дисбаланс. Затова се стремя към ред и чистота. Хората на изкуството имат навика да живеят в творчески хаос и твърдят, че така им харесва. Според мен просто ги мързи да чистят и подреждат.

Да сме положително настроени

Да сме положително настроени: да се забавляваме, да се смеем и да проявяваме чувството си за хумор; да мислим за, а не против (ако сме против убиването на животни, значи сме за запазването на живота им), да избягваме негативни думи дори и в позитивен смисъл от типа на „страшно хубаво“ или „ужасно красиво“ (благодаря ти, Естер;)

Да се самопредизвикваме към щастие

Да се самопредизвикваме към щастие: освен по гореописаните начини, винаги можем да променим настроението си, ако е негативно, като си помислим за нещо хубаво :смеещо се бебе например или чрез медитация. Ако денят ни е тръгнал накриво, напълно в наши сили е да го променим.

Да приемем онова, което не можем да променим

Да приемем онова, което не можем да променим, тъй като не зависи от нас и да извлечем хубавите му страни: лошото време. Тази точка няма какво да я коментирам…вярно е, че зимата е красива, но когато си вкъщи на топло, а когато си всеки ден на работа и се бориш със снега в градски условия, не е никак романтично. И като ти завали сняг за 10-ти път за същия сезон през март или април, някак не ти е много гот…но нищо не можеш да направиш, така или иначе, по-добре си свиркай и си организирай приятни домашни занимания в свободното време.

Да се отдаваме на „дребните“ удоволствия и да ги ценим

Да се отдаваме на „дребните“ удоволствия и да ги ценим: нещо хубаво за хапване, среща със скъп приятел, разходка в парка, запознанство с интересен човек

Да имаме очи за красотата наоколо

Да имаме очи за красотата наоколо: природа, хора, архитектура, заобикаляща среда, дребни детайли, както и по-големи такива. Около нас е пълно с красиви неща. Нека отворим сетивата си за тях и да ги забележим и оценим - изгрева на слънцето, сутрешната роса по тревата, морето, усмивката на любимите ни приятели; добрите думи, които получаваме понякога от случайни хора; усмихнатите гласове по телефона...и толкова други неща...нека не ги отминаваме, без да ги забелязваме. Така привличаме и предизвикваме още повече от тях.

Втора главна стъпка към хармонията: да си дадем любов...

Любовта към нас и от нас към другите е много ключов момент в постигането на хармония. Под любов имам предвид най-вече грижа, прошка, подкрепа, разбиране, споделяне – всяко чувство, което изпитваме и което е с положителен заряд. Опитала съм се да опиша основните моменти от тази любов;).

Първа главна стъпка към хармонията: да се осъзнаем

Това се случва обикновено, когато усетим, че нашият собствен негативизъм в най-общ план ни пречи да сме щастливи. Тук е моментът не да се примиряваме и да се опитваме да го загърбим, а да вземем решение СЕГА да се освободим от него в максимална степен, за да не предизвикваме още от него. Това е най-доброто, което можем да направим за себе си в този живот. Няма време за губене.
По мои наблюдения огромният процент от хората изобщо не стигат до това самоосъзнаване. Затова бих искала да подпомогна този процес, доколкото мога, чрез книгата и общуването по темата за хармонията с всеки, който иска.

вторник, 7 юни 2011 г.

Практически съвет за лесно заспиване


Тъй като напоследък заспивам по-трудно, ето една идея за лесно заспиване, която прочетох днес и ми се стори добра идея: като си легнем, да се върнем назад в детството и да си спомним бащината къща, топлината на леглото ни и как сме заспивали като малки, как мама ни е чела приказки или пък някой друг детски хубав спомен като идеята е да се опитаме да си спомним детайлите, именно те ще отвлекат мислите ни далеч от мислите, които не ни дават да заспим. Например да си представим детската си стая и да си спомним играчките си.

Когато мечтите се сбъдват...

Милена Илиева е лице, познато като една от водещите на доскорошното предаване „Денят е прекрасен“ по btv. Ако си спомняте, преди няколко месеца бях публикувала клипчета от нейната рубрика „Ти можеш“ от същото предаване, където тя помагаше на млади хора да осъществят мечтите си за бизнес и реализация. Както се сещате, тя го прави, защото самата Милена е осъществила мечтата си за бизнес: да възроди родното си село и да възобнови работата на местната пекарна, магазин и сладкарница. Днес попаднах на едни много интересни клипчета: участието й във форум на млади предприемачи миналата пролет с лекция на тема как е успяла самата тя. Вижте сами:
http://www.youtube.com/watch?v=QDSADBqCe-Q&feature=related

сряда, 1 юни 2011 г.

Душевна хармония

Скъпи приятели,
Вчера излезе новият брой на on line списание “Life& health”, където има мои статия и интервю, свързани с книгата. Ето, вижте сами, интересно е;): http://life-and-health.eu/

Денят на детето

Приятели,
По повод деня на детето и рождения ден на сестра ми слагам тази весела „дрешка“ на блога ми. Обичам ви!
Целувки,
Бояна