неделя, 17 април 2011 г.

Как да прилагаме написаното в книгата „Хармония отвътре навън“ на практика?

Всеки има собствения си път, но има няколко основни момента в търсенето на личната
вътрешна хармония, общи за повечето от нас. Важно е да преминем към справяне с негативизма си, след като сме си изградили доверие към себе си, себеуважение и любов, основана на факти: положителните ни страни и всичко със знак плюс в живота ни. Ако дръзнем да се освободим от негативизма си преди това е напълно възможно да се откажем супер бързо. Още нещо: да се описваме на хартия на някои може да им е смешно или като да се вземат на сериозно. Не е никак задължително, но помага и оставя следи, които карат автора на написаното да го прилага на практика;). Хитро;)
Ето стъпките:

Да се осъзнаем
Това се случва обикновено, когато усетим, че нашият собствен негативизъм в най-общ план ни пречи да сме щастливи. Тук е моментът не да се примиряваме и да се опитваме да го загърбим, а да вземем решение СЕГА да се освободим от него в максимална степен. Това е най-доброто, което можем да направим за себе си в този живот. Няма време за губене.

Да бъдем максимално положителни:

Да мислим положително

Когато сме здрави и всички около нас са ок, е много лесно да сме положителни. Но, тъй като нашите страхове са си в нас, като ги мислим и премисляме („Ох, боли ме корема пак, сигурно ми има нещо“, „Той защо не ми се обажда, сигурно му се е случило нещо“ „Ох, дали ще се справя с новата си работа???“), ние привличаме негативни случки в живота си. Не ме разбирайте погрешно, не казвам да не ходим на лекар, като ни заболи нещо, но не е необходимо да се притесняваме. Затова има лекари, изследвания и диагнози. Както и има решение на всяка една ситуация. Идеята е да се научим да запазваме спокойствие винаги. Това не е никак лесно, но наскоро аз открих, че ако разсъждаваме трезво и зряло, много лесно ще убедим себе си, че единствената адекватна реакция е да сме спокойни. Дори и смъртта на наш близък човек не ни дава право да се тревожим. Да тъжим да, но не и да се тревожим. Това е най-основното, но и най-трудно.
Да се възползваме от природните даровеОттук нататък, можем да гребем с пълни шепи от благата на живота: хубава храна, чист дом, общуване с природата, качествен сън, движение... Това е доста по-лесно, но е отново въпрос на дисциплина и на организация. Много пъти споменах вече, че на мен тази организация ми бяга. Мисля, че съм мързелива и разглезена в това отношение и се опитвам да се превъзпитам. Не бъдете като мен!
Да „видим“ хубавото в нас
Следващата стъпка: да помислим кои сме ние, какво е важното за нас (ценности), какъв живот бихме искали да имаме (мечти и цели по отношение на различни сфери от живота ни - здраве, любов, приятелство, работа, семейство…), какво ни харесва да правим (любими дейности) и в какво сме най-добри (таланти), дали последните две неща съвпадат; от тук можем да си направим план как да постигнем целите си, да им отделим време и внимание и да действаме по този план.
Да интегрираме в едно цяло положителните си мисли и настройка, положителните си качества, таланти и даровете на природата, от които черпим и да заживеем пълноценно. Това е съвсем естествен процес с натрупване - нищо не се губи, само се натрупва;). Много е важно сами да си даваме на себе си този живот и да се самопредизвикваме към щастие, да се анализираме на определен период от време и с радост да установяваме, че вървим напред.

Да погледнем негативното в себе си „очи в очи“След като сме свършили цялата работа дотук (ох, мале, това си е доста труд, но си струва), да обърнем поглед към страховете си, без да се насилваме, когато ни дойде желание за това, но и да не чакаме цял живот де;). Да отидем на хубаво място, където се чувстваме на сигурно, например родния дом или пък някое любимо наше място на неутрална територия, да се опитаме да помислим какво ни спира да бъдем щастливи, от какво ни е страх, какво ни пречи в живота и защо, каква е причината. Ако ни се плаче, да поплачем, с две думи, да направим онова, от което имаме нужда. Може би ще искаме да се обадим на наш близък или пък да сме сами. Това е изключително интимен ритуал, който всеки от нас изживява по уникален начин, защото всеки е уникален (и много готин;););). Ако искаме да го споделим с наш близък е супер, но да изберем някой, който ни обича истински.

Да заживеем на пълни обороти
Когато сме наясно с повечето наши + и – можем да продължим живота си, стремейки се
винаги да сме положителни. Когато попаднем в трудна ситуация да помним, че тя се е случила, защото ние сме я привлекли с мислите си и още има какво да чистим от нашия негативизъм и страхове. Като казвам чистим, това, което можем да направим, за да изгоним страховете, е единствено да сме положителни, изцяло и винаги. Пробвала съм и психо терапия, и какво ли не…помага, но не лекува изцяло. Лекарството е в нас и ние ще бъдем на 100 % свободни от страховете си, но след време, ако сме положителни изцяло и винаги. Тази положителност не идва така, нужни е работа. То е като да си миеш зъбите сутрин, но …малко по-трудно;). Все пак, учи се с времето. Не бива да се насилваме, страховете сами ще си тръгнат, когато положителното в нас стане много повече и ги „избута“. Обичайте себе си, но не пестете и любовта си към другите – те ще я оценят и ще ви отговорят с любов със сигурност, а онези, които не го направят, ще си тръгнат от живота ви, дори да са още там;). Да следваме пътя си спокойно и положително, да даваме любов, да сме положителни към себе си и към другите. Дайте най-доброто от себе си, за да получите най-доброто. Имайте надежда и в най-черните и трудни моменти, защото животът на нас и тези около нас е пълен с чудеса, които не са майтап, а абсолютната реалност. И тези чудеса не са нищо повече, а просто резултат от вярата, надеждата и положителното мислене. Това е, което ни прави безкрайно силни, каквито всъщност сме, стига да го повярваме.
Това е всичко…май ви отворих много работа;);)

Няма коментари: