четвъртък, 14 април 2011 г.

Новата ''Хармония отвътре навън"

Приятели,
Представям на вашето внимание третото издание на моята книга "Хармония отвътре навън". За тези, които вече са я чели, уточнявам: благодарение на вашата обратна връзка се вдъхнових и написах една допълнителна глава, наречена „Моят Живот“, много личен и искрен разказ за пътя, който съм извървяла. Има и доста други козметични промени. За хората, които за пръв път се докосват до книгата: тя се роди като огромна моя нужда да опиша и подредя стъпките и начините, които открих и натрупах като опит през годините сама за себе си, за да се чувствам по-спокойна, емоционално стабилна и наистина щастлива. Защо да ги записвам? За да не ги забравям и да се връщам често към тях, особено в моменти на тъга и изгубване на пътя. Написала съм тази книга с толкова много любов, че всеки път, когато я разлиствам, се зареждам. Реших, че ако споделя пътя си с вас, може да помогна на много хора да открият себе си. Искрено вярвам, че ще ви е забавно и полезно да проследите пътя ми. Опитах се да го обобщя като наблегна на най-важните за мен моменти. Приятно пътуване…

Ако имате въпроси или просто искате книжката, моля пишете ми на email: bzhivkova@yahoo.com...

А сега, ето една малка част от нея:

След едно щастливо детство, в което бях винаги „доброто, послушно Боянче“, аз се преместих в София да уча в университет. Дотогава не смеех да мечтая за нещата, които ме вълнуваха дълбоко. Не че някой ме е спирал, напротив, но тъй като не съм била особено уверена в себе си, не съм си позволявала да заявя ясно някакво желание или посока. Пристигайки в София, избрах грешния университет и специалност. И тогава, след като изядох плодовете на собствения си избор, за пръв път добих смелостта да съм себе си, да се развихря и просто да бъда. Минах през един много труден период от четири-пет години, в който воювах най-вече със себе си да бъда новата Бояна. През същото това време имаше много тежки за семейството ми дни, които преодоляхме заедно. Но това не ме отказа да бъда себе си. Напротив! И така настъпи моментът, в който аз се бях освободила от всичко старо, което ми пречеше. Постепенно станах много смела и решителна. Заминах на едногодишно пътуване в Африка, което ми помогна много и утвърди посоката на моя живот. Завърнах се свежа, търсеща и знаеща какво искам. За тези изключително интересни моменти можете да прочетете по-подробно в главата „Моят живот“. Идеята за нея ми дойде от обратната връзка, която получих от хората, до които стигна тази книга. Всички имаме нужда от конкретна, лична история, а не от съвети. И аз реших да я напиша.

Защо искам да споделя моя път към щастието с вас?
Много бих искала всички, които ще отделят време да прочетат онова, което съм написала (за което благодаря), да осъзнават огромната полза от това да положат усилие да намерят сами пътя към собственото си щастие. Това осъзнаване е естествен процес и най-вероятно, ако четете тези редове, вие вече сте във фазата на осъзнаване. Браво!
Аз не се сещам да има нещо по-ценно в живота, тъй като постигайки вътрешна хармония и щастие, ние се чувстваме страхотно и изграждаме много стабилна база да комуникираме успешно с другите, а в крайна сметка, ако комуникираме лесно и успешно, това ни позволява да живеем добре, да сме щастливи, да печелим пари по достоен начин и да водим смислено съществуване. Вярвам, че всеки един от нас намира собствените си начини да се чувства добре. Тази книга описва, но не изчерпва моите, защото аз откривам ежедневно нови и нови. Може би някои от тях са и ваши, дори и все още да не го знаете. Затова намирам смисъл да ги споделя. Аз няма да ви дам готови рецепти за щастие, но ще ви хвана за ръка и ще ви поведа по пътя към него, за да не сте сами.
Това е третото издание на книгата ми. За три години тя узря и се обогати. Обратната връзка, която получих след първото и второто издание, беше чудесна. Хората, до които достигна, споделиха, че са имали реална полза от написаното и често го препрочитат. Също споделиха, че текстът е бил написан в ясен, спокоен и положителен тон. Това ми даде куража да продължа и да я развия. Научавам много за себе си, докато пиша. В момента навлизам във втори голям период на положителна трансформация в живота си (за първия ще прочетете по-натам), благодарение на това, че всеки ден мисля по темата на книгата си и разменям мисли с вас на страниците на блога ми или през emaila. Чувството е като да покоряваш лични върхове!Oh, yes!

Кой е най-ценният урок в тази книга?
Най-важният и ценен урок, който научих през годините, е, че ние сме отгледани в среда, от която сме попили хубави и не толкова хубави модели на мислене и поведение. Родителите ни не са виновни, защото са ни дали най-доброто от себе си по начина, по който те са научени от техните родители или хората, които са ги отгледали. Онова, което ни остава да направим, е да излезем от кръга на поколенията и променим негативното в себе си към по-позитивно. Няма смисъл да мразим родителите се, да отричаме страховете си, да се страхуваме да се видим, каквито сме или да лъжем себе си, изграждайки си успешен образ в общественото огледало. Не ме разбирайте грешно - успешният образ е нещо хубаво, но когато е стъпил на здрава основа, а именно, когато човек знае кои са треските му за дялане и се бори да ги премахне. Ще дам един пример - често хората са перфекционисти, които съдят строго другите при грешка, а самите те грешат, без да си признават и без да се извиняват. Почти 100% от хората се страхуват да се разкрият такива, каквито са, от страх да не бъдат наранени от някой свой „приятел”. Друга много често срещана практика е да се очаква „принца (или още по-смешно принцесата) на белия кон”. Ако не си помогнеш сам, не можеш да очакваш животът ти да се нареди и да срещнеш човек, с който да изградиш връзка и семейство, защото много бързо ще си проличи колко несигурен си в себе си самият ти, колкото и пари да печелиш и каквато и кола да караш. Смешно е, но се оказва, че предпочитаме да живеем със страховете и негативизма си, вместо да ги преодолеем. Как става преодоляването е другият ключов момент, който ще обсъдим по-късно, но все пак - единственият начин да се почувстваме щастливи е ние сами да опознаем и харесаме себе си, развивайки талантите си и силните си страни. Така страховете ни с времето ще избледнеят. Идеята е не да се превърнем в идеални хора без недостатъци, а в истински щастливи хора.

Какво да очаквате от книгата?
Бих искала да спомена нещо важно: онова, което ще прочетете на страниците на книгата, е насочено най-вече към нас като хора, търсещи вътрешна хармония, но това не означава, че тази хармония се простира само извън работните ни часове. Напротив, всички описани практики са много важни както за нас като обикновени хора, така и за нас като хора от бизнеса. Много мениджмънт гурута и маркетинг автори имат различни теории в сферата си. Ако се замислите, написаното тук са основните закони за живота във всички негови сфери, включително маркетинг и мениджмънт. Така че тази книга е книга за живота.
Тук няма да видите сложни думи и изречения. Това е книга на действието, където се набляга на експресивността на думите, не на сложното им звучене. Всичко е обяснено кратко и ясно, защото живеем в години, в които физическото време струва пари и аз ценя вашето време, както и собственото си такова. Eдин от хората, които прочетоха тази книга, сподели, че харесва американския модел, в който при писането авторите повтарят по няколко пъти едно и също. Аз мисля, че по-добра идея е да се препрочита по-често цялата книга (или най-добрите моменти от нея), ако имате желание. Хората имаме навика да усложняваме живота, но ако се освободим от излишния багаж, пътуването ни ще бъде леко и приятно. Това ще ни помогне да забележим колко е красиво всичко наоколо - слънцето, морето, звездите, хората, които срещаме по пътя си.
Вътрешната ни хармония, както и успешната и хармонична комуникация с другите, са пътят, който трябва да извървим, тръгвайки от нас самите към останалия свят, за да намерим себе си и да се почувстваме щастливи.
Вътрешната ни хармония стъпва на ценности и принципи, които са природните закони. Ние ги носим в себе си от раждането си, но самият начин на живот, който водим, ни отдалечава от тях. Това, което трябва да направим, е да се върнем и да ги следваме, полагайки съзнателни усилия да се усъвършенстваме. Тези усилия имат траен резултат, когато са постоянни. Постоянството не означава желязна дисциплина от казармен тип, а по-скоро да си изградим сами ритъм на живот, подходящ за нас и да оптимизираме времето си, така че да се чувстваме добре и щастливи. Вътрешната ни хармония ни осигурява емоционална стабилност и ни прави по-неподатливи и независими от външни влияния и обстоятелства, които преди са ни служили като оправдание за нашите неуспехи. Онова, което е извън нас и нашите принципи, не би трябвало да ни нарани, ако ние сами не позволим това да се случи. Има събития, които могат да ни наранят физически и икономически, но същността ни, душата ни ще остане непокътната, стъпила здраво на своите ценности. Нашата вътрешна хармония ни прави уравновесени и зрели хора, което ни позволява да комуникираме успешно с другите и в крайна сметка да бъдем щастливи. Ето основните стъпки на кратко:...

Моят живот: как извървявам собствения си път към хармонията?
Да развенчаем няколко мита, преди да започнем
Първа главна стъпка към хармонията: да поискаме да се освободим от негативните модели на мислене
Втора главна стъпка към хармонията: да си дадем любов...
Да откриваме и развиваме талантите си
Да не се вземаме на сериозно
Да планираме „грубо“ времето си
Да си създаваме домашен уют
Да се опитваме всичко в нас да е с положителен заряд): давам само няколко примера...
Да „слушаме“ интуицията си
Да изразяваме желанията и собственото си мнение
Да прощаваме на себе си и на другите
Да сме благодарни
Да се научим да реагираме на трудности адекватно
Да се научим да губим, но до определена граница
Да харесваме тялото си и да се грижим за него
Да се възползваме от даровете на природата:
Хубава храна
Качествен сън
Отпускане на тялото, движение, спорт и общуване с природата
Трета главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас
Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
Да обичаме другите
Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
Да помним личната информация за другите и да правим жестове на внимание към тях
Да бъдем добри слушатели
Да имаме доверие в другите
Да бъдем честни и открити към другите и да си признаваме грешките
Кога да поставяме себе си след другите?
Как да действаме, когато желаем нещо?
До каква степен да поемаме ангажименти?
Да изразяваме мнението си по подходящ начин
Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае откъде да започне, защото не може всичко да се прави наведнъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен на възрастта, на която съм (32 г.) и с погледа на човек, който от дълго време работи върху себе си, най-важно е да се справям ежедневно с негативните модели на поведение и мислене, които имам и днес, но са доста по-малко, да съм себе си, да обичам и подкрепям безрезервно близките си, да се храня правилно, да спя добре, да се движа. Заедно с всичко това търся начини да реализирам талантите си професионално. От известно време блогът ми се превръща в мой дневник. Много ми е полезно да изваждам емоциите от мен, пишейки. Да постигнеш хармония не е лесно, а най-трудното е да си постоянен и упорит. Аз много често губя концентрация и забравям написаното от мен...затова имам навика често да го препрочитам...така влизам отново в пътя. Истината е, че човек много лесно се пуска по течението, а това не е добре, защото по този начин си губи времето. Дотук ви споделих на кратко кои са моите стъпки към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

Няма коментари: