вторник, 26 април 2011 г.

Как да си повдигаме настроението?

Днес нещо бях луднала. Не ми се случва често, никак даже, ама е много тъпо да си без настроение. И изведнъж видях двама тийнейджъри, които се целуваха страстно и красиво и ми стана много мило и топло на сърцето;)

Упражнения по щастие

Привет, искам да споделя с вас малко полезна информация, която ми изпрати Савина:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3772451

Хвърлете едно око;)...

сряда, 20 април 2011 г.

Нова вдъхновяваща идея;)


Привет, приятели,

В последните два-три месеца имах много енергия и истинско желание да съм по-хармонична, израснах и достигнах сама до нови и важни изводи по отношение на вътрешната ми хармония, които не са валидни само за мен, а и за повечето от нас. След като направих няколко големи промени върху книгата, тя стана зряла и някакси завършена, благодарение на вас, защото вие ме вдъхновихте със задълбочената обратна връзка, която ми дадохте. И така постепенно осъзнах, че тази книга може да послужи като основа на всички нас да се развиваме, да вървим напред, да сме по-хармонични и наистина щастливи. И още нещо: този постоянен поток и обмен на идеи и енергия може да бъде пренесен и в реалния живот, не само виртуално между мен и вас, а между всички нас;). Как да стане това на практика в ежедневния ни живот?

И така, искам да споделя с вас идея, която ми дойде и мисля, че идва на време;). Имам огромното желание, енергия и сили да създам група от хора, която да работи задълбочено върху себе си на практика, но в група, а не индивидуално. Идеята е в тази група да споделяме личния си път към щастието и най-вече да наберем скорост в тази насока, да се вдъхновяваме взаимно, за да имаме реален напредък и успех в тази насока. Вярно е, че и сам войнът е войн, но ако сме повече, сме много по-силни. Бих искала да се срещаме физически, а не само виртуално, и да общуваме наистина, да разменяме положителна енергия и топлина, която да ни зарежда. Тези срещи могат да се случват примерно веднъж седмично или веднъж на две седмици, за да не са прекалено чести и отнемащи време, което е доста ценно за всички нас. Ако след това преценим, че имаме нужда да се виждаме по-често, ще го направим. И за да са по-полезни срещите, ще създам рамка, която е вече в главата ми;): идеята е да изговаряме нещата така, както би трябвало те да се случват на практика, без назидателен тон и поучения, защото никой не ги обича. Идеята не е да се оценяваме един друг, а да споделяме с отворено сърце. Измислила съм вече план с главни точки, които следват логиката на книгата. Много бих искала идеята да ви допадне и да се запалите;), защото аз съм много запалена.

Ако имате желание да се включите, моля, пишете ми.

Поздрави,

Бояна

P.S. Физическото място на срещите ще е София, а по-късно във времето според посоката на вятъра, можем да организираме и на други места, например Варна, защото от там също има огромен интерес ;).

Отдавна хората говорят...;)

Да се изфръцкам: днес в "Работещо момиче", едно много приятно и уютно он лайн място за симпатични млади дами, излезе малък материал за моята книжка http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=harmoniya-otvutre-navun-1519. Благодаря много на главния редактор Нели Сотирова;). Желая от все сърце късмет и успехи на "Работещо момиче". Препоръчвам ви да се отбиете там, ще намерите интересна информация, на мен например много ми допадна секцията за пътувания "Voyage, voyage";)...

неделя, 17 април 2011 г.

Как да прилагаме написаното в книгата „Хармония отвътре навън“ на практика?

Всеки има собствения си път, но има няколко основни момента в търсенето на личната
вътрешна хармония, общи за повечето от нас. Важно е да преминем към справяне с негативизма си, след като сме си изградили доверие към себе си, себеуважение и любов, основана на факти: положителните ни страни и всичко със знак плюс в живота ни. Ако дръзнем да се освободим от негативизма си преди това е напълно възможно да се откажем супер бързо. Още нещо: да се описваме на хартия на някои може да им е смешно или като да се вземат на сериозно. Не е никак задължително, но помага и оставя следи, които карат автора на написаното да го прилага на практика;). Хитро;)
Ето стъпките:

Да се осъзнаем
Това се случва обикновено, когато усетим, че нашият собствен негативизъм в най-общ план ни пречи да сме щастливи. Тук е моментът не да се примиряваме и да се опитваме да го загърбим, а да вземем решение СЕГА да се освободим от него в максимална степен. Това е най-доброто, което можем да направим за себе си в този живот. Няма време за губене.

Да бъдем максимално положителни:

Да мислим положително

Когато сме здрави и всички около нас са ок, е много лесно да сме положителни. Но, тъй като нашите страхове са си в нас, като ги мислим и премисляме („Ох, боли ме корема пак, сигурно ми има нещо“, „Той защо не ми се обажда, сигурно му се е случило нещо“ „Ох, дали ще се справя с новата си работа???“), ние привличаме негативни случки в живота си. Не ме разбирайте погрешно, не казвам да не ходим на лекар, като ни заболи нещо, но не е необходимо да се притесняваме. Затова има лекари, изследвания и диагнози. Както и има решение на всяка една ситуация. Идеята е да се научим да запазваме спокойствие винаги. Това не е никак лесно, но наскоро аз открих, че ако разсъждаваме трезво и зряло, много лесно ще убедим себе си, че единствената адекватна реакция е да сме спокойни. Дори и смъртта на наш близък човек не ни дава право да се тревожим. Да тъжим да, но не и да се тревожим. Това е най-основното, но и най-трудно.
Да се възползваме от природните даровеОттук нататък, можем да гребем с пълни шепи от благата на живота: хубава храна, чист дом, общуване с природата, качествен сън, движение... Това е доста по-лесно, но е отново въпрос на дисциплина и на организация. Много пъти споменах вече, че на мен тази организация ми бяга. Мисля, че съм мързелива и разглезена в това отношение и се опитвам да се превъзпитам. Не бъдете като мен!
Да „видим“ хубавото в нас
Следващата стъпка: да помислим кои сме ние, какво е важното за нас (ценности), какъв живот бихме искали да имаме (мечти и цели по отношение на различни сфери от живота ни - здраве, любов, приятелство, работа, семейство…), какво ни харесва да правим (любими дейности) и в какво сме най-добри (таланти), дали последните две неща съвпадат; от тук можем да си направим план как да постигнем целите си, да им отделим време и внимание и да действаме по този план.
Да интегрираме в едно цяло положителните си мисли и настройка, положителните си качества, таланти и даровете на природата, от които черпим и да заживеем пълноценно. Това е съвсем естествен процес с натрупване - нищо не се губи, само се натрупва;). Много е важно сами да си даваме на себе си този живот и да се самопредизвикваме към щастие, да се анализираме на определен период от време и с радост да установяваме, че вървим напред.

Да погледнем негативното в себе си „очи в очи“След като сме свършили цялата работа дотук (ох, мале, това си е доста труд, но си струва), да обърнем поглед към страховете си, без да се насилваме, когато ни дойде желание за това, но и да не чакаме цял живот де;). Да отидем на хубаво място, където се чувстваме на сигурно, например родния дом или пък някое любимо наше място на неутрална територия, да се опитаме да помислим какво ни спира да бъдем щастливи, от какво ни е страх, какво ни пречи в живота и защо, каква е причината. Ако ни се плаче, да поплачем, с две думи, да направим онова, от което имаме нужда. Може би ще искаме да се обадим на наш близък или пък да сме сами. Това е изключително интимен ритуал, който всеки от нас изживява по уникален начин, защото всеки е уникален (и много готин;););). Ако искаме да го споделим с наш близък е супер, но да изберем някой, който ни обича истински.

Да заживеем на пълни обороти
Когато сме наясно с повечето наши + и – можем да продължим живота си, стремейки се
винаги да сме положителни. Когато попаднем в трудна ситуация да помним, че тя се е случила, защото ние сме я привлекли с мислите си и още има какво да чистим от нашия негативизъм и страхове. Като казвам чистим, това, което можем да направим, за да изгоним страховете, е единствено да сме положителни, изцяло и винаги. Пробвала съм и психо терапия, и какво ли не…помага, но не лекува изцяло. Лекарството е в нас и ние ще бъдем на 100 % свободни от страховете си, но след време, ако сме положителни изцяло и винаги. Тази положителност не идва така, нужни е работа. То е като да си миеш зъбите сутрин, но …малко по-трудно;). Все пак, учи се с времето. Не бива да се насилваме, страховете сами ще си тръгнат, когато положителното в нас стане много повече и ги „избута“. Обичайте себе си, но не пестете и любовта си към другите – те ще я оценят и ще ви отговорят с любов със сигурност, а онези, които не го направят, ще си тръгнат от живота ви, дори да са още там;). Да следваме пътя си спокойно и положително, да даваме любов, да сме положителни към себе си и към другите. Дайте най-доброто от себе си, за да получите най-доброто. Имайте надежда и в най-черните и трудни моменти, защото животът на нас и тези около нас е пълен с чудеса, които не са майтап, а абсолютната реалност. И тези чудеса не са нищо повече, а просто резултат от вярата, надеждата и положителното мислене. Това е, което ни прави безкрайно силни, каквито всъщност сме, стига да го повярваме.
Това е всичко…май ви отворих много работа;);)

четвъртък, 14 април 2011 г.

Новата ''Хармония отвътре навън"

Приятели,
Представям на вашето внимание третото издание на моята книга "Хармония отвътре навън". За тези, които вече са я чели, уточнявам: благодарение на вашата обратна връзка се вдъхнових и написах една допълнителна глава, наречена „Моят Живот“, много личен и искрен разказ за пътя, който съм извървяла. Има и доста други козметични промени. За хората, които за пръв път се докосват до книгата: тя се роди като огромна моя нужда да опиша и подредя стъпките и начините, които открих и натрупах като опит през годините сама за себе си, за да се чувствам по-спокойна, емоционално стабилна и наистина щастлива. Защо да ги записвам? За да не ги забравям и да се връщам често към тях, особено в моменти на тъга и изгубване на пътя. Написала съм тази книга с толкова много любов, че всеки път, когато я разлиствам, се зареждам. Реших, че ако споделя пътя си с вас, може да помогна на много хора да открият себе си. Искрено вярвам, че ще ви е забавно и полезно да проследите пътя ми. Опитах се да го обобщя като наблегна на най-важните за мен моменти. Приятно пътуване…

Ако имате въпроси или просто искате книжката, моля пишете ми на email: bzhivkova@yahoo.com...

А сега, ето една малка част от нея:

След едно щастливо детство, в което бях винаги „доброто, послушно Боянче“, аз се преместих в София да уча в университет. Дотогава не смеех да мечтая за нещата, които ме вълнуваха дълбоко. Не че някой ме е спирал, напротив, но тъй като не съм била особено уверена в себе си, не съм си позволявала да заявя ясно някакво желание или посока. Пристигайки в София, избрах грешния университет и специалност. И тогава, след като изядох плодовете на собствения си избор, за пръв път добих смелостта да съм себе си, да се развихря и просто да бъда. Минах през един много труден период от четири-пет години, в който воювах най-вече със себе си да бъда новата Бояна. През същото това време имаше много тежки за семейството ми дни, които преодоляхме заедно. Но това не ме отказа да бъда себе си. Напротив! И така настъпи моментът, в който аз се бях освободила от всичко старо, което ми пречеше. Постепенно станах много смела и решителна. Заминах на едногодишно пътуване в Африка, което ми помогна много и утвърди посоката на моя живот. Завърнах се свежа, търсеща и знаеща какво искам. За тези изключително интересни моменти можете да прочетете по-подробно в главата „Моят живот“. Идеята за нея ми дойде от обратната връзка, която получих от хората, до които стигна тази книга. Всички имаме нужда от конкретна, лична история, а не от съвети. И аз реших да я напиша.

Защо искам да споделя моя път към щастието с вас?
Много бих искала всички, които ще отделят време да прочетат онова, което съм написала (за което благодаря), да осъзнават огромната полза от това да положат усилие да намерят сами пътя към собственото си щастие. Това осъзнаване е естествен процес и най-вероятно, ако четете тези редове, вие вече сте във фазата на осъзнаване. Браво!
Аз не се сещам да има нещо по-ценно в живота, тъй като постигайки вътрешна хармония и щастие, ние се чувстваме страхотно и изграждаме много стабилна база да комуникираме успешно с другите, а в крайна сметка, ако комуникираме лесно и успешно, това ни позволява да живеем добре, да сме щастливи, да печелим пари по достоен начин и да водим смислено съществуване. Вярвам, че всеки един от нас намира собствените си начини да се чувства добре. Тази книга описва, но не изчерпва моите, защото аз откривам ежедневно нови и нови. Може би някои от тях са и ваши, дори и все още да не го знаете. Затова намирам смисъл да ги споделя. Аз няма да ви дам готови рецепти за щастие, но ще ви хвана за ръка и ще ви поведа по пътя към него, за да не сте сами.
Това е третото издание на книгата ми. За три години тя узря и се обогати. Обратната връзка, която получих след първото и второто издание, беше чудесна. Хората, до които достигна, споделиха, че са имали реална полза от написаното и често го препрочитат. Също споделиха, че текстът е бил написан в ясен, спокоен и положителен тон. Това ми даде куража да продължа и да я развия. Научавам много за себе си, докато пиша. В момента навлизам във втори голям период на положителна трансформация в живота си (за първия ще прочетете по-натам), благодарение на това, че всеки ден мисля по темата на книгата си и разменям мисли с вас на страниците на блога ми или през emaila. Чувството е като да покоряваш лични върхове!Oh, yes!

Кой е най-ценният урок в тази книга?
Най-важният и ценен урок, който научих през годините, е, че ние сме отгледани в среда, от която сме попили хубави и не толкова хубави модели на мислене и поведение. Родителите ни не са виновни, защото са ни дали най-доброто от себе си по начина, по който те са научени от техните родители или хората, които са ги отгледали. Онова, което ни остава да направим, е да излезем от кръга на поколенията и променим негативното в себе си към по-позитивно. Няма смисъл да мразим родителите се, да отричаме страховете си, да се страхуваме да се видим, каквито сме или да лъжем себе си, изграждайки си успешен образ в общественото огледало. Не ме разбирайте грешно - успешният образ е нещо хубаво, но когато е стъпил на здрава основа, а именно, когато човек знае кои са треските му за дялане и се бори да ги премахне. Ще дам един пример - често хората са перфекционисти, които съдят строго другите при грешка, а самите те грешат, без да си признават и без да се извиняват. Почти 100% от хората се страхуват да се разкрият такива, каквито са, от страх да не бъдат наранени от някой свой „приятел”. Друга много често срещана практика е да се очаква „принца (или още по-смешно принцесата) на белия кон”. Ако не си помогнеш сам, не можеш да очакваш животът ти да се нареди и да срещнеш човек, с който да изградиш връзка и семейство, защото много бързо ще си проличи колко несигурен си в себе си самият ти, колкото и пари да печелиш и каквато и кола да караш. Смешно е, но се оказва, че предпочитаме да живеем със страховете и негативизма си, вместо да ги преодолеем. Как става преодоляването е другият ключов момент, който ще обсъдим по-късно, но все пак - единственият начин да се почувстваме щастливи е ние сами да опознаем и харесаме себе си, развивайки талантите си и силните си страни. Така страховете ни с времето ще избледнеят. Идеята е не да се превърнем в идеални хора без недостатъци, а в истински щастливи хора.

Какво да очаквате от книгата?
Бих искала да спомена нещо важно: онова, което ще прочетете на страниците на книгата, е насочено най-вече към нас като хора, търсещи вътрешна хармония, но това не означава, че тази хармония се простира само извън работните ни часове. Напротив, всички описани практики са много важни както за нас като обикновени хора, така и за нас като хора от бизнеса. Много мениджмънт гурута и маркетинг автори имат различни теории в сферата си. Ако се замислите, написаното тук са основните закони за живота във всички негови сфери, включително маркетинг и мениджмънт. Така че тази книга е книга за живота.
Тук няма да видите сложни думи и изречения. Това е книга на действието, където се набляга на експресивността на думите, не на сложното им звучене. Всичко е обяснено кратко и ясно, защото живеем в години, в които физическото време струва пари и аз ценя вашето време, както и собственото си такова. Eдин от хората, които прочетоха тази книга, сподели, че харесва американския модел, в който при писането авторите повтарят по няколко пъти едно и също. Аз мисля, че по-добра идея е да се препрочита по-често цялата книга (или най-добрите моменти от нея), ако имате желание. Хората имаме навика да усложняваме живота, но ако се освободим от излишния багаж, пътуването ни ще бъде леко и приятно. Това ще ни помогне да забележим колко е красиво всичко наоколо - слънцето, морето, звездите, хората, които срещаме по пътя си.
Вътрешната ни хармония, както и успешната и хармонична комуникация с другите, са пътят, който трябва да извървим, тръгвайки от нас самите към останалия свят, за да намерим себе си и да се почувстваме щастливи.
Вътрешната ни хармония стъпва на ценности и принципи, които са природните закони. Ние ги носим в себе си от раждането си, но самият начин на живот, който водим, ни отдалечава от тях. Това, което трябва да направим, е да се върнем и да ги следваме, полагайки съзнателни усилия да се усъвършенстваме. Тези усилия имат траен резултат, когато са постоянни. Постоянството не означава желязна дисциплина от казармен тип, а по-скоро да си изградим сами ритъм на живот, подходящ за нас и да оптимизираме времето си, така че да се чувстваме добре и щастливи. Вътрешната ни хармония ни осигурява емоционална стабилност и ни прави по-неподатливи и независими от външни влияния и обстоятелства, които преди са ни служили като оправдание за нашите неуспехи. Онова, което е извън нас и нашите принципи, не би трябвало да ни нарани, ако ние сами не позволим това да се случи. Има събития, които могат да ни наранят физически и икономически, но същността ни, душата ни ще остане непокътната, стъпила здраво на своите ценности. Нашата вътрешна хармония ни прави уравновесени и зрели хора, което ни позволява да комуникираме успешно с другите и в крайна сметка да бъдем щастливи. Ето основните стъпки на кратко:...

Моят живот: как извървявам собствения си път към хармонията?
Да развенчаем няколко мита, преди да започнем
Първа главна стъпка към хармонията: да поискаме да се освободим от негативните модели на мислене
Втора главна стъпка към хармонията: да си дадем любов...
Да откриваме и развиваме талантите си
Да не се вземаме на сериозно
Да планираме „грубо“ времето си
Да си създаваме домашен уют
Да се опитваме всичко в нас да е с положителен заряд): давам само няколко примера...
Да „слушаме“ интуицията си
Да изразяваме желанията и собственото си мнение
Да прощаваме на себе си и на другите
Да сме благодарни
Да се научим да реагираме на трудности адекватно
Да се научим да губим, но до определена граница
Да харесваме тялото си и да се грижим за него
Да се възползваме от даровете на природата:
Хубава храна
Качествен сън
Отпускане на тялото, движение, спорт и общуване с природата
Трета главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас
Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
Да обичаме другите
Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
Да помним личната информация за другите и да правим жестове на внимание към тях
Да бъдем добри слушатели
Да имаме доверие в другите
Да бъдем честни и открити към другите и да си признаваме грешките
Кога да поставяме себе си след другите?
Как да действаме, когато желаем нещо?
До каква степен да поемаме ангажименти?
Да изразяваме мнението си по подходящ начин
Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае откъде да започне, защото не може всичко да се прави наведнъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен на възрастта, на която съм (32 г.) и с погледа на човек, който от дълго време работи върху себе си, най-важно е да се справям ежедневно с негативните модели на поведение и мислене, които имам и днес, но са доста по-малко, да съм себе си, да обичам и подкрепям безрезервно близките си, да се храня правилно, да спя добре, да се движа. Заедно с всичко това търся начини да реализирам талантите си професионално. От известно време блогът ми се превръща в мой дневник. Много ми е полезно да изваждам емоциите от мен, пишейки. Да постигнеш хармония не е лесно, а най-трудното е да си постоянен и упорит. Аз много често губя концентрация и забравям написаното от мен...затова имам навика често да го препрочитам...така влизам отново в пътя. Истината е, че човек много лесно се пуска по течението, а това не е добре, защото по този начин си губи времето. Дотук ви споделих на кратко кои са моите стъпки към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

понеделник, 11 април 2011 г.

Седмица на организацията (част 3)

Седмицата ми на организацията малко се проточи, защото напоследък цялото си свободно време отдавам на подобряване на книгата и скоро ще имам един наистина много добър продукт, на който всички ще можем да се радваме и да се възползваме от него. Това ме изпълва с хубави чувства. Колкото до седмицата на организацията- не върви. Май ще се окаже, че за мен е по-лесно да съм положителна в мислите си, отколкото да правя както трябва други, досат по-елементарни неща от типа да се храня и да спя правилно. Много съм недисциплинирана в тоза отношение. Не знам как да подходя. А и това ми създава проблеми.
Правя списъци, организации, чета книги за здравословно хранене, но на практика не ми се получава. Мисля, че ми липсва дисциплина. Сферите, които трябва да подобря, са:
Здравословно хранене
Здравословен сън в здравословни часове
Разходки сред природата (къде е тази софийска природа) и спорт
Медитация и отпускане на тялото
Грижи за тялото

Звучат елементарно тези неща, а не мога да ги постигна, нямам режим. Досега аз давам съвети, но май имам нужда някой да ме посъветва.
Вчера си update-вах самоанализа и установих, че имам много голям напредък в положителното ми мислене и настройка. Преборила съм се с много свои страхове, но областите, които изброих определено са ми много по-слаби и не в добра кондиция. Ако ги подобря, ще имам по-висока самооценка и съм сигурна, че ще общувам по-уверено с някои по-трудни за общуване хора, които наричам конфликтни личности. Сега имам проблем в тази сфера.
Давам си нужното време, за да успея и си стискам сама на себе си палци.
Книгата, да ви се похваля, става божествена, като мед за душата. Имайте малко търпение;)Целувки и прегръдки.