събота, 19 март 2011 г.

Моето училище

Днес е един прекрасен ден, който ме връща почти 20 години назад, през септември 1992 г, когато бях 13 годишна и прекрачих за пръв път през вратата на Моето училище. Чувствам се мъничка и желаеща да уча френски;), с дълга коса (много по-дълга от сега), бяла риза и тъмна поличка...
Това толкова специално място е единствено на света. Няма второ такова. Не си спомням да има човек, който да го е завършил и да не го обича...това е Френската гимназия във Варна;). Много хора, които знаят за какво иде реч, ще ме разберат. За другите: това училище, учителите и най-вече децата, с които учих, са средата, в която израснах...спокойна и щастлива.
Най-хубавото е, че завършвайки училище, ние запасихме връзката си с него и помежду си, която е най-силна на този ден, 19 март, празника на Гимназията. Докато живеех във Варна, той се състоеше в едноседмични вечери-празници на всеки випуск в училище. Обикновено това бяха театрални пиеси. Беше много хубаво. Най-доброто от тях се представяше на празника. Поздравявахме учителите, носехме им цветя и то не защото така трябва, а защото така го усещаме...говоря за себе си. Моята любима г-жа Здравкова, която беше много строга и сдържана, винаги при вида на моите цветя се разтапяше. После празнувахме-отначало по-скромно, но с годините празнуването се превърна в целонощни песни, танци, ядене и пиене. И още го правим не само ние, а всички бивши и настоящи ученици на гимназията.
Днес, след почти 20 години, се събирам с моите приятели-съученици, в някоя софийска кръчма и си спомняме старите времена, пеем химна на гимназията, слушаме Joe Dassin и се чувстваме прекрасно. И така...всяка година този ден започва в съзнанието ми със следните думи:
„Beau lycée Joliot Curie,
Tu remplis nos coeurs de joie.
Heureuses anneés d’école,
Tu nous prepares à la vie…”

“Прекрасно училище „Жолио Кюри,
Ти изпълваш сърцата ни с радост,
Щастливите години в училище
Ни подготвят за живота...”

Няма коментари: