понеделник, 14 март 2011 г.

Седмица на вътрешния мир-ден трети

Здравейте, приятели;). Случи се нещо много интересно. Снощи, след прекрасния и спокоен ден, си легнах и заспах. Но в съня си бях неспокойна, страховете ми избиха там. Събудих се неспокойна, анализирайки съня си. Реших, че няма да оставя денят ми да започне така и веднага сама започнах да мисля за приятни и хубави неща - нещо като медитация набързо в леглото;). Представих си малко усмихнато бебе, което бяга през слънчева градина, пълна с цветя. И честно казано забравих за съня.
Явно страховете ми се трупат в подсъзнанието и избиват в съня ми. Добре е, че не ги трупам. Реших да прочета нещо повече за сънуването и грабнах първия линк от google http://spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p7326.html. Ще цитирам нещо, което ми хареса и има дълбока логика: „В психоанализата един от постулатите гласи, че ако човек не си спомня какво е сънувал, значи сънят е изпълнил целта си (смисълът му е да помогне за постигане на вътрешна хармония на подсъзнателно ниво), но ако помни, подсъзнанието още не е успяло да подреди изживяваните проблеми в своя схема.”

Няма коментари: