четвъртък, 22 април 2010 г.

Един вълшебник;)

Искам да ви разкажа за вчера-един ден, пълен с вълшебство. На работа беше малко тежко, но вечерта бях на йога, която ме освежи;). На връщане се качих на един тролей към къщи - нямаше много хора. След мен се качи една млада жена с малко дете - и двамата бяха много приветливи и свежи. Шофьорът започна да си говори с детенцето - „Слушаш ли мама? Ходиш ли на градина?;)” Детенцето беше много комуникативно, не се срамуваше, седна на първата седалка и така. След малко шофьорът: „Обичаш ли „Зрънчо”?”, а момченцето „Какво е „Зрънчо”?”, шофьорът : ”Ами едни солени пръчици за ядене” И му подаде един пакет. Момченцето направо светна. След малко се подаде един балон на пръчка-пак за момчето. Много обичам такива хора с големи сърца като шофьора на този автобус. Не му видях лицето, но съм сигурна, че е било светло и озарено. После той разказа на детето за неговите деца, а детето си записа неговото име и номера на тролея. Нека има повече такива хора...

Няма коментари: