петък, 16 април 2010 г.

Хармония отвътре навън

Скъпи приятели,
Пролетта е времето за нови неща, промяна, захващане с творчески дейности и тотално почистване на домовете и душите ни. Преди две години, през пролетта на 2008, написах две малки книжки, които споделих със себе си и с вас. Всичко тръгна от там, че исках да си създам определен по-положителен начин на живот, изграден на ценности, базирани на положителното мислене, до които сама бях достигнала. Книжката се получи прекрасна и изпълни целта си, само дето аз продължих да си живея с някои от старите стереотипи, малко по течението, докато стигнах до момента, в който четири месеца бях болна от какво ли не и реших да се взема в ръце. Не че сега съм кой знае колко дисциплинирана, но определено имам голям напредък. Аз съм малко от типа хора, които обичат да правят списъци от правила, които после не спазват. Докато боледувах попаднах на Луиз Хей, автор, заложил изцяло на значението и смисъла на постоянния стремеж към положителни мисли и самостоятелно справяне с комплексите и страховете, които не сме могли да надскочим сами. Това беше ключов момент за мен, тъй като отдавна съм наясно, че човек трябва да има смелостта да се погледне такъв, какъвто е, т.е. да знае кои са страховете и комплексите му и да се бори с тях. Тук моята теория беше забоксувала, защото не съм си давала ясната сметка, че човек е напълно способен сам да пребори онова, от което го е страх или чувството, че не е достатъчно способен най-общо казано. Как? Чрез ПОСТОЯННИ усилия и стремеж към положителни мисли. Не можем два дни да сме положителни и после пак по старому. Не можем и винаги да сме на 100% положителни, но процента положителност се увеличава с времето. Тук държа да отбележа, че някои възприемат положителното мислене като някакъв наивен начин да си изграждаме собствена реалност и да бягаме от реалния живот, който е крайно суров, гаден и неприветлив. Добрата новина е, че няма такъв филм, приятели. Истината е, че всеки от нас е напълно способен да си изгради живот, какъвто желае и в това няма лъжа и измама. Лошото е, че това не е толкова лесно в смисъл, че изисква самодисциплина, упорство и да не забравяме за какво го правим – за да се чувстваме наистина добре, от вътре. Повечето от нас са мързеливи, в това число и аз. Написах си книгата - трябва това, трябва онова и я зарязах. После започнах да си намирам много оправдания да не спазвам написаното от мен – работата ме натоварва и нямам време да се храня здравословно например. Колко смешно, защото, ако ядеш сандвичи и вафли скоро си гарантираш сам на себе си, че ще си неспособен да работиш. Тъпото е, че повечето хора живеят така (ядейки сандвичи и вафли) и няма кой да те мотивира. Но можеш да се мотивираш сам и постепенно ще стане така, че ще привличаш съмишленици. В крайна сметка никой не може да те мотивира, ако ти сам не го направиш.
И така, взех важно решение: да преразгледам, задълбоча и пренапиша моите две малки книжки, за да са по-полезни и да служат по-добре на мен и на вас. За мен те представляват правилата на живота, без които не бих могла да продължа съществуването си. Най-основния и съществен момент е да дръзнем да погледнем всичко негативно в нас - страхове, гняв, вина, както и всяко друго негативно чувство, очи в очи. Необходими са ни много смелост и само един лист и химикал, за да опишем всичко, което е с негативен знак в нас. Неговата първопричината е само една: моделът, по който сме били възпитани и който следваме цял живот и дори да не ни харесва, ние живеем така, както са ни учили. Тук бързам да предупредя, че родителите ни за нищо не са ни виновни - те са ни научили, на онова, на което са били научени от техните родители. Пример: родителите ни не са ни окуражавали в нашите детски занимания и са ни казвали, че не ни бива. Като резултат днес ние нямаме вяра в себе си дори и за неща, за които усещаме, че бихме могли да се справим сами. Решението? Да сменим модела си на мислене. Това не става за една нощ. Необходимо е време, в което съзнателно да си повтаряме обратното на онова, от което се страхуваме и да полагаме постоянни усилия да докажем сами на себе си, че ни бива. Това е цялостен и дълбок процес на осъзнаване, който аз комбинирам в момента с йога и е много хубаво. Нека ние прекъснем затворения кръг на въртене на негативна енергия в семейството ни, предавана от поколение на поколение и докажем на себе си, че напълно носим отговорност и сме способни да се променим и да бъдем напълно щастливи, преодолявайки негативното. Това е най-трудната част от тази книга и ако успеем да сменим модела си на мислене и да се освободим от всичко негативно на практика ние сме направили всичко и може да не четем остатъка...майтапя се, разбира се. Идеята е да си изградим хармоничен живот, а той съдържа в себе си детайли, които да бъдат наредени като пъзел. Не е никак трудно, но се изисква време и желание, а 99% от нас се решават на тези промени, когато са вече стигнали до момента разбити семейства, болести и т.н. Аз съм също в това чисто. Ето основните стъпки на кратко:
1. Първа главна стъпка: да опишем всичко прекрасно в нас и да надигнем нежно и смело воала на негативните си чувства и разберем тяхната причината и произход
2. Втора главна стъпка: да простим и да благодарим
3. Трета главна стъпка: да си дадем любов...
 Да сме положителни
 Да развиваме талантите си
 Да си изберем приоритети
 Да сме смели, постоянни и твърди
 Да следваме интуицията си
 Да не се вземаме на сериозно
 Качествен сън
 Отпускане на тялото
 Движение и спорт
 Общуване с природата
 Грижи за тялото
 Създаване на домашен уют
 Хубава храна
4. Четвърта главна стъпка: да дадем любов на всички около нас
 Как да реагираме на трудностите?
 Как да губим?
 Дали да променяме другите и да се променяме заради тях?
 Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
 Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
 Да помним личната информация за другите
 Да бъдем добри слушатели
 Как да вземем общо решение с другите?
 Да правим жестове на внимание към другите
 Да имаме доверие в другите
 Да бъдем честни и открити към другите
 Кога да поставяме себе си след другите?
 Как да действаме, когато желаем нещо?
 Да си признаваме грешките
 До каква степен да поемаме ангажименти?
 Да изразяваме мнението си по подходящ начин
 Как да действаме при конфликт?
 Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме?
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае от къде да започне, защото не може всичко да се прави на веднъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен най-важно е да се справям със страховете си, да се храня правилно, да спя, да се движа и да комуникирам с приятелите си. От три дни си водя дневник, където много кратко описвам ежедневния си напредък – много е полезно, за да знаеш къде си стигнал по отношение на нещата, които подлежат на оценка, защото справянето със страховете не подлежи на точна оценка-не можеш да кажеш докъде си стигнал.
Дотук ви разказах на кратко кои са моите ключове към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

2 коментара:

seasons каза...

*THUMBS UP*

Boyana каза...

Прегръдки, Линче;)