петък, 23 април 2010 г.

Смехът е дар от Бога

Понякога забравяме да се смеем, а смехът е дар от Бога, от който е добре да се възползваме. Той ни осигурява здраве и добро настроение. Затова и хората с чувство за хумор, които са превърнали смеха в своя професия, комедийните актьори, са толкова обичани. Прекрасно е да се смеем, но още по-важно е да сме спокойни и ведри отвътре, тогава смехът ще дойде сам и усмивката ще се появи на лицето ни.Не е ли прекрасно?:)

четвъртък, 22 април 2010 г.

Как да променяме хората около нас?

Понякога хората около нас - в семейството, работата или някои наши приятели, ни дразнят с негативните си реакции, думи, поведение и т.н. Всеки от нас носи всички възможни черти и качества в себе си - положителни и отрицателни и ги развива в зависимост от средата си, възпитанието, което получава и хората, които среща. Ако ние възприемаме един човек като отрицателен, той ще се държи с нас по негативен начин, но ако си сменим очилата и започнем да виждаме хубавото и симпатичното в него, да му се радваме искрено и да споделяме с него тази радост, той скоро ще разбере, че ние сме съвсем добронамерени към него и ще ни обикне искрено. Много хора действат по схемата „Да отговорим на лошото с лошо”, но този подход е безсмислен, защото генерира негативна енергия и за нас. Освен това, бидейки положителни, ние няма да привличаме нови „отрицателни” хора към себе си. Но все пак това се случва понякога или пък имаме хора от нашето семейство и по-близко обкръжение, които не винаги са положителни. Какво да правим с тях? Да си отворим сърцата и да сме положителни и обичливи. Вселената ще ни възнагради с облак от любов, който да се насочи към нас.

Един вълшебник;)

Искам да ви разкажа за вчера-един ден, пълен с вълшебство. На работа беше малко тежко, но вечерта бях на йога, която ме освежи;). На връщане се качих на един тролей към къщи - нямаше много хора. След мен се качи една млада жена с малко дете - и двамата бяха много приветливи и свежи. Шофьорът започна да си говори с детенцето - „Слушаш ли мама? Ходиш ли на градина?;)” Детенцето беше много комуникативно, не се срамуваше, седна на първата седалка и така. След малко шофьорът: „Обичаш ли „Зрънчо”?”, а момченцето „Какво е „Зрънчо”?”, шофьорът : ”Ами едни солени пръчици за ядене” И му подаде един пакет. Момченцето направо светна. След малко се подаде един балон на пръчка-пак за момчето. Много обичам такива хора с големи сърца като шофьора на този автобус. Не му видях лицето, но съм сигурна, че е било светло и озарено. После той разказа на детето за неговите деца, а детето си записа неговото име и номера на тролея. Нека има повече такива хора...

петък, 16 април 2010 г.

Хармония отвътре навън

Скъпи приятели,
Пролетта е времето за нови неща, промяна, захващане с творчески дейности и тотално почистване на домовете и душите ни. Преди две години, през пролетта на 2008, написах две малки книжки, които споделих със себе си и с вас. Всичко тръгна от там, че исках да си създам определен по-положителен начин на живот, изграден на ценности, базирани на положителното мислене, до които сама бях достигнала. Книжката се получи прекрасна и изпълни целта си, само дето аз продължих да си живея с някои от старите стереотипи, малко по течението, докато стигнах до момента, в който четири месеца бях болна от какво ли не и реших да се взема в ръце. Не че сега съм кой знае колко дисциплинирана, но определено имам голям напредък. Аз съм малко от типа хора, които обичат да правят списъци от правила, които после не спазват. Докато боледувах попаднах на Луиз Хей, автор, заложил изцяло на значението и смисъла на постоянния стремеж към положителни мисли и самостоятелно справяне с комплексите и страховете, които не сме могли да надскочим сами. Това беше ключов момент за мен, тъй като отдавна съм наясно, че човек трябва да има смелостта да се погледне такъв, какъвто е, т.е. да знае кои са страховете и комплексите му и да се бори с тях. Тук моята теория беше забоксувала, защото не съм си давала ясната сметка, че човек е напълно способен сам да пребори онова, от което го е страх или чувството, че не е достатъчно способен най-общо казано. Как? Чрез ПОСТОЯННИ усилия и стремеж към положителни мисли. Не можем два дни да сме положителни и после пак по старому. Не можем и винаги да сме на 100% положителни, но процента положителност се увеличава с времето. Тук държа да отбележа, че някои възприемат положителното мислене като някакъв наивен начин да си изграждаме собствена реалност и да бягаме от реалния живот, който е крайно суров, гаден и неприветлив. Добрата новина е, че няма такъв филм, приятели. Истината е, че всеки от нас е напълно способен да си изгради живот, какъвто желае и в това няма лъжа и измама. Лошото е, че това не е толкова лесно в смисъл, че изисква самодисциплина, упорство и да не забравяме за какво го правим – за да се чувстваме наистина добре, от вътре. Повечето от нас са мързеливи, в това число и аз. Написах си книгата - трябва това, трябва онова и я зарязах. После започнах да си намирам много оправдания да не спазвам написаното от мен – работата ме натоварва и нямам време да се храня здравословно например. Колко смешно, защото, ако ядеш сандвичи и вафли скоро си гарантираш сам на себе си, че ще си неспособен да работиш. Тъпото е, че повечето хора живеят така (ядейки сандвичи и вафли) и няма кой да те мотивира. Но можеш да се мотивираш сам и постепенно ще стане така, че ще привличаш съмишленици. В крайна сметка никой не може да те мотивира, ако ти сам не го направиш.
И така, взех важно решение: да преразгледам, задълбоча и пренапиша моите две малки книжки, за да са по-полезни и да служат по-добре на мен и на вас. За мен те представляват правилата на живота, без които не бих могла да продължа съществуването си. Най-основния и съществен момент е да дръзнем да погледнем всичко негативно в нас - страхове, гняв, вина, както и всяко друго негативно чувство, очи в очи. Необходими са ни много смелост и само един лист и химикал, за да опишем всичко, което е с негативен знак в нас. Неговата първопричината е само една: моделът, по който сме били възпитани и който следваме цял живот и дори да не ни харесва, ние живеем така, както са ни учили. Тук бързам да предупредя, че родителите ни за нищо не са ни виновни - те са ни научили, на онова, на което са били научени от техните родители. Пример: родителите ни не са ни окуражавали в нашите детски занимания и са ни казвали, че не ни бива. Като резултат днес ние нямаме вяра в себе си дори и за неща, за които усещаме, че бихме могли да се справим сами. Решението? Да сменим модела си на мислене. Това не става за една нощ. Необходимо е време, в което съзнателно да си повтаряме обратното на онова, от което се страхуваме и да полагаме постоянни усилия да докажем сами на себе си, че ни бива. Това е цялостен и дълбок процес на осъзнаване, който аз комбинирам в момента с йога и е много хубаво. Нека ние прекъснем затворения кръг на въртене на негативна енергия в семейството ни, предавана от поколение на поколение и докажем на себе си, че напълно носим отговорност и сме способни да се променим и да бъдем напълно щастливи, преодолявайки негативното. Това е най-трудната част от тази книга и ако успеем да сменим модела си на мислене и да се освободим от всичко негативно на практика ние сме направили всичко и може да не четем остатъка...майтапя се, разбира се. Идеята е да си изградим хармоничен живот, а той съдържа в себе си детайли, които да бъдат наредени като пъзел. Не е никак трудно, но се изисква време и желание, а 99% от нас се решават на тези промени, когато са вече стигнали до момента разбити семейства, болести и т.н. Аз съм също в това чисто. Ето основните стъпки на кратко:
1. Първа главна стъпка: да опишем всичко прекрасно в нас и да надигнем нежно и смело воала на негативните си чувства и разберем тяхната причината и произход
2. Втора главна стъпка: да простим и да благодарим
3. Трета главна стъпка: да си дадем любов...
 Да сме положителни
 Да развиваме талантите си
 Да си изберем приоритети
 Да сме смели, постоянни и твърди
 Да следваме интуицията си
 Да не се вземаме на сериозно
 Качествен сън
 Отпускане на тялото
 Движение и спорт
 Общуване с природата
 Грижи за тялото
 Създаване на домашен уют
 Хубава храна
4. Четвърта главна стъпка: да дадем любов на всички около нас
 Как да реагираме на трудностите?
 Как да губим?
 Дали да променяме другите и да се променяме заради тях?
 Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
 Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
 Да помним личната информация за другите
 Да бъдем добри слушатели
 Как да вземем общо решение с другите?
 Да правим жестове на внимание към другите
 Да имаме доверие в другите
 Да бъдем честни и открити към другите
 Кога да поставяме себе си след другите?
 Как да действаме, когато желаем нещо?
 Да си признаваме грешките
 До каква степен да поемаме ангажименти?
 Да изразяваме мнението си по подходящ начин
 Как да действаме при конфликт?
 Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме?
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае от къде да започне, защото не може всичко да се прави на веднъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен най-важно е да се справям със страховете си, да се храня правилно, да спя, да се движа и да комуникирам с приятелите си. От три дни си водя дневник, където много кратко описвам ежедневния си напредък – много е полезно, за да знаеш къде си стигнал по отношение на нещата, които подлежат на оценка, защото справянето със страховете не подлежи на точна оценка-не можеш да кажеш докъде си стигнал.
Дотук ви разказах на кратко кои са моите ключове към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

четвъртък, 15 април 2010 г.

Потъвам в йогата;)

Йогата се оказа невероятно изживяване...мисля, че намерих моя вид "гимнастика". Страхотно е!Има невероятна дълбочина поради простата причина, че движенията се правят с мисъл за тях, а не като мислиш, че не си си прибрал прането, а навън вали;). Много е хубаво! Изпитваш дълбок душевен мир и ти се иска да полетиш, лек си като перце, леко ти е на душата. А последните ми дни в работа са толкова натоварени...интересното е, че изобщо не се напрягам психически...Алилуя;)

понеделник, 12 април 2010 г.

Моята йога

Бях за пръв път на йога. Беше прекрасно. Много ми допадна, че това е „гимнастика” за тялото и ума, защото те са едно цяло. Много е приятно и вече няколко дни правя всеки ден упражненията, които ни преподадоха. Жената, която ни води заниманията, е доста интересна и дълбока личност. Тепърва ще разбирам за какво става дума, но усещам, че ще е много интересно...Очаквайте продължение.

Ах, жените;)

Жените - красиви, нежни създания, окъпани от топъл дъжд светлина, с усмихнати лица и души. Природата ни е създала да сме по-красивата част от света, да сме малки бижута, които греят със собствена светлина. Всяко наше движение може да бъде леко и нежно, но и бързо и грубо. Можем да се движим като царици, да имаме присъствие и да изпълваме пространството около нас със сиянието си или просто да се свием в някой ъгъл и езикът на тялото ни да показва колко сме затворени и без желание за комуникация. Не бива да е така. Нека се отворим, нека бъдем в естественото ни състояние на комуникативност и изразителност, нека излъчваме любов и създаваме красота около себе си. Нека се харесваме изцяло и напълно, отвън и отвътре. Така ще сме по-полезни на себе си и на тези около нас, ще вървим по пътя на любовта, прошката и приятелството и ще обичаме. Нека никога не забравяме, че животът е прекрасен!

Сладка среща с ориента...:)

През уикенда посетих семинар по ориенталски танци. Четири часа в събота и толкова в неделя се докоснах до магията на египетските танци. Беше супер забавно. Всяка жена смята, че е женствена, но попадайки там разбираш, че това не е точно така. Несъзнателно ние сме свикнали да се движим като танкове;), а всъщност сме грациозни лебеди. Разбира се, нищо не трябва да се абсолютизира. Времето и средата, в което живеем, ни прави такива, каквито сме. Но още една идея женственост няма да ни навреди. Тази женственост е вътре в нас, в душите и сърцата ни, трябва само да се отпуснем и да я освободим да излезе на повърхността. Движенията са красиви, женствени и естествени. Не бива да има напрежение и болка. Основната идея на този танц е изолацията на различните части на тялото, което е трудната част. Да подчертаем движението на раменете или изнасянето на ханша. Пробвайте да си движите само раменете или само ханша, а останалата част от тялото да е почти неподвижна. Трудничко, но и доста предизвикателно;) А, и още нещо - онова вълшебно трептене на ханша идва от алтернативно бързо трептене на коленете, а не се дължи на друсане на телеса, както се случва в повечето български нощни заведения;). Следващата седмица пак съм там. С гордо вдигната глава, защото съм жена!

събота, 3 април 2010 г.

N.B.!

Колкото по-easy си живеем живота, толкова по-добре. Напоследък стигнах до извода, че всичко е крайно лесно и за онова бленувано щастие и хармония са необходими само:

1.Добра жива храна по възможност във вид, в който я откриваме в природата

2.Качествен зареждащ сън- за целта е необходимо да сме напълно спокойни, да си лягаме и да ставаме по-рано

3.Физическо движение- разходки сред природата

4.Общуване с природата- да сме близо до нея, ако не през седмицата, то поне през уикенда; ако живеем в голям град, нека поне да отскачаме до парка, толкова е приятно

5.Любов към себе си

6.Любов към другите

Последните две изискват повече обяснения и детайли, които ще дойдат малко по-късно. Но усещам,че това ще е структурата на новата ми книга;)Очаквам коментари, моля;)

P.S. Козунаците станаха прекрасни;)