вторник, 23 февруари 2010 г.

Пътят на усмивките;)

Никак не е трудно човек да е щастлив ми се струва. Защо тогава често си позволяваме да бъдем нещастни, да имаме лоши мисли, да вървим против природата, да се храним с junk food и да работим като луди. Всеки би изпушил рано или късно от огромното натоварване, на което сами се подлагаме всеки ден. Днес се обадих да си запиша час при д-р Михайлов, исках да си поговорим за храните и да се консултирам с него как чрез храната да укрепя още имунитета си. Дадоха ми час за август месец! Не е смешно...хората явно са доста стресирани и болни...доста повече, отколкото изглежда привидно. Не вземат литературата за SELF HELP и положително мислене на сериозно. Смешно им е. Да де, ама резултатът е на лице.Ако всеки направи минимално усилие да е по-ведър и весел, нещата ще се променят и разликата ще се усети веднага.Да следваме вътрешния си глас и природата. Да не се отказваме да сме позитивни, докато не го постигнем и усетим, докато вътрешния ни мир и щастие не ни изпълнят. И веднъж постигнали го, да не го забравяме, както направих аз. Да полагаме малки усилия всеки ден. Толкова е лесно наистина.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Къде е щастието?

Стоя си и се усмихвам блажено;) Уморена от изминалия ден, но усмихната. Леко ми е на душата. Попаднах скоро на книгата на Луйз Хей "Излекувай себе си" и честно казано доста ме зарадва тази книга;). Преди време си направих доста дълбок и откровен самоанализ и се справих до голяма степен с нещата, които са ми били пречка в живота. Но останаха въпроси, на които не успях да отговоря и продължих да усещам как това ме дърпа назад. Тази книга ми отговори на въпросите и се надявам да успея да преборя всички страхове...имам вътрешната увереност, че ще успея;)