събота, 2 октомври 2010 г.

In memorium of Shulian...

На 28.09.10 си отиде от този свят едно прекрасно създание, Shulian. За 31 години престой на Земята тя успя да озари с усмивката и ентусиазма си живота на много от нас и да ни покаже колко е важно да сме позитивни и истински. Тя успя да създаде семейство и да бъде майка. Беше прекрасна.Обичаме те, Shulian

понеделник, 17 май 2010 г.

Колко е важно да спим добре?

Колко е важно да спим добре?
С времето установих колко е важно да спим добре. Качественият сън определя целият ни следващ ден - начинът, по който се чувстваме и резултатите от всичко, което вършим, от момента, в който отворим очи до вечерта. Дали в края на деня ще си кажем „Това беше един прекрасен ден!” зависи до голяма степен от това как сме спали предишната вечер и дали сме презаредили добре батериите. Най-важното условие за качествен сън е да сме спокойни, когато си лягаме и да сме решили всички въпроси и грижи. Има обаче някои грижи, които няма как да бъдат решени за 24 часа, изискват повече време за разсъждение и намиране на изход. Според една стара мъдрост не си струва да се тревожим за дреболии, а на практика всяка грижа е дреболия. Така или иначе понякога въпреки всичко имаме тревоги и ни е притеснено. Медитацията е най-лесното, приятно и бързо средство да се дистанцираме от проблемите си и стреса не само преди сън, а по всяко време. Медитацията е нашето средство да постигнем трайно вътрешен мир, независимо от външните обстоятелства. Кратка медитация от 4-5 минути преди лягане и едно-две упражнения за отпускане на тялото (аз практикувам да си полежа в зародишна поза и после си вдигам за малко краката на стената) са напълно достатъчни. За хубавия сън са необходими подходяща температура и светлина на помещението, удобен матрак и възглавница, удобно облекло, което да позволи на тялото да диша, без да усеща студ, свеж въздух в стаята. Топъл душ преди лягане е много приятен ритуал, може да си затоплите малко етерично масло от лавандула в специална горелка за тази цел в банята. Продължителността на нощния сън е строго индивидуална. Аз дълго време имах гузна съвест за това, че се нуждая от 8 часа нощен сън. Просто ми се иска да спя по-малко, защото ми се струва, че спейки си губя времето. В действителност сънят е много важен и определящ за това как ще протече останалата част от деня ни, както вече споменах. Всеки усеща с тялото си от колко сън има нужда и е жизнено необходимо да си го дава всяка нощ. Ако въпреки всичко не можете да заспите веднага, не се притеснявайте, просто си лежете и се опитайте да не мислите за нищо - тялото ви така или иначе почива и сънят ще дойде след малко. Аз например съм много емоционална и понякога си мисля и премислям случки и събития, чувствам се превъзбудена и ми е трудно да заспя. С медитацията нещата се подобриха значително. А е важно не само да заспивате лесно, но и да спите спокойно, затова - изчистете съзнанието си от грижите чрез медитация преди лягане. Опитвам се всяка вечер да си лягам по едно и също време. Понякога не ми се спи и се чувствам глупаво да си легна, но въпреки това го правя - това е инвестиция в доброто протичане на следващия ден. И още една тайна - за красотата на физическото тяло е много, много важно да спим добре. Хората, които работят нощем и не си доспиват разбират тази истина бързо. Още няколко идеи, до които съм достигнала сама - една чаша вино на вечеря е приятен завършек на деня, но ако пием повече не спим добре и се събуждаме преуморени. Хубаво е да избягваме тежки филми и книги преди лягане. Идеята е да избягваме каквито и да е стимуланти. Обратно, можем да изпием чаша мляко или успокояващ чай. Аз обичам много мента и си правя понякога такъв чай преди лягане. Ментата не е най-популярната билка срещу безсъние, но има такива свойства и тъй като на мен ми е любима, я пия като чай. Лавандулата е друга много приятна билка, която може да бъде използвана за същата цел. Напоследък се продават малки възглавнички, които са пълни с билка лавандула и се слагат в голямата възглавница. Ако имаме пълноценно физическо натоварване или спортуваме, също ще заспиваме по-бързо. И не на последно място - да правим любов преди лягане ще ни отпусне и ще ни подейства чудесно.
Този текст не изчерпва методите да постигнем здрав сън, така че моля ви чувствайте се свободни да давате препоръки и още идеи. Благодаря;)

петък, 23 април 2010 г.

Смехът е дар от Бога

Понякога забравяме да се смеем, а смехът е дар от Бога, от който е добре да се възползваме. Той ни осигурява здраве и добро настроение. Затова и хората с чувство за хумор, които са превърнали смеха в своя професия, комедийните актьори, са толкова обичани. Прекрасно е да се смеем, но още по-важно е да сме спокойни и ведри отвътре, тогава смехът ще дойде сам и усмивката ще се появи на лицето ни.Не е ли прекрасно?:)

четвъртък, 22 април 2010 г.

Как да променяме хората около нас?

Понякога хората около нас - в семейството, работата или някои наши приятели, ни дразнят с негативните си реакции, думи, поведение и т.н. Всеки от нас носи всички възможни черти и качества в себе си - положителни и отрицателни и ги развива в зависимост от средата си, възпитанието, което получава и хората, които среща. Ако ние възприемаме един човек като отрицателен, той ще се държи с нас по негативен начин, но ако си сменим очилата и започнем да виждаме хубавото и симпатичното в него, да му се радваме искрено и да споделяме с него тази радост, той скоро ще разбере, че ние сме съвсем добронамерени към него и ще ни обикне искрено. Много хора действат по схемата „Да отговорим на лошото с лошо”, но този подход е безсмислен, защото генерира негативна енергия и за нас. Освен това, бидейки положителни, ние няма да привличаме нови „отрицателни” хора към себе си. Но все пак това се случва понякога или пък имаме хора от нашето семейство и по-близко обкръжение, които не винаги са положителни. Какво да правим с тях? Да си отворим сърцата и да сме положителни и обичливи. Вселената ще ни възнагради с облак от любов, който да се насочи към нас.

Един вълшебник;)

Искам да ви разкажа за вчера-един ден, пълен с вълшебство. На работа беше малко тежко, но вечерта бях на йога, която ме освежи;). На връщане се качих на един тролей към къщи - нямаше много хора. След мен се качи една млада жена с малко дете - и двамата бяха много приветливи и свежи. Шофьорът започна да си говори с детенцето - „Слушаш ли мама? Ходиш ли на градина?;)” Детенцето беше много комуникативно, не се срамуваше, седна на първата седалка и така. След малко шофьорът: „Обичаш ли „Зрънчо”?”, а момченцето „Какво е „Зрънчо”?”, шофьорът : ”Ами едни солени пръчици за ядене” И му подаде един пакет. Момченцето направо светна. След малко се подаде един балон на пръчка-пак за момчето. Много обичам такива хора с големи сърца като шофьора на този автобус. Не му видях лицето, но съм сигурна, че е било светло и озарено. После той разказа на детето за неговите деца, а детето си записа неговото име и номера на тролея. Нека има повече такива хора...

петък, 16 април 2010 г.

Хармония отвътре навън

Скъпи приятели,
Пролетта е времето за нови неща, промяна, захващане с творчески дейности и тотално почистване на домовете и душите ни. Преди две години, през пролетта на 2008, написах две малки книжки, които споделих със себе си и с вас. Всичко тръгна от там, че исках да си създам определен по-положителен начин на живот, изграден на ценности, базирани на положителното мислене, до които сама бях достигнала. Книжката се получи прекрасна и изпълни целта си, само дето аз продължих да си живея с някои от старите стереотипи, малко по течението, докато стигнах до момента, в който четири месеца бях болна от какво ли не и реших да се взема в ръце. Не че сега съм кой знае колко дисциплинирана, но определено имам голям напредък. Аз съм малко от типа хора, които обичат да правят списъци от правила, които после не спазват. Докато боледувах попаднах на Луиз Хей, автор, заложил изцяло на значението и смисъла на постоянния стремеж към положителни мисли и самостоятелно справяне с комплексите и страховете, които не сме могли да надскочим сами. Това беше ключов момент за мен, тъй като отдавна съм наясно, че човек трябва да има смелостта да се погледне такъв, какъвто е, т.е. да знае кои са страховете и комплексите му и да се бори с тях. Тук моята теория беше забоксувала, защото не съм си давала ясната сметка, че човек е напълно способен сам да пребори онова, от което го е страх или чувството, че не е достатъчно способен най-общо казано. Как? Чрез ПОСТОЯННИ усилия и стремеж към положителни мисли. Не можем два дни да сме положителни и после пак по старому. Не можем и винаги да сме на 100% положителни, но процента положителност се увеличава с времето. Тук държа да отбележа, че някои възприемат положителното мислене като някакъв наивен начин да си изграждаме собствена реалност и да бягаме от реалния живот, който е крайно суров, гаден и неприветлив. Добрата новина е, че няма такъв филм, приятели. Истината е, че всеки от нас е напълно способен да си изгради живот, какъвто желае и в това няма лъжа и измама. Лошото е, че това не е толкова лесно в смисъл, че изисква самодисциплина, упорство и да не забравяме за какво го правим – за да се чувстваме наистина добре, от вътре. Повечето от нас са мързеливи, в това число и аз. Написах си книгата - трябва това, трябва онова и я зарязах. После започнах да си намирам много оправдания да не спазвам написаното от мен – работата ме натоварва и нямам време да се храня здравословно например. Колко смешно, защото, ако ядеш сандвичи и вафли скоро си гарантираш сам на себе си, че ще си неспособен да работиш. Тъпото е, че повечето хора живеят така (ядейки сандвичи и вафли) и няма кой да те мотивира. Но можеш да се мотивираш сам и постепенно ще стане така, че ще привличаш съмишленици. В крайна сметка никой не може да те мотивира, ако ти сам не го направиш.
И така, взех важно решение: да преразгледам, задълбоча и пренапиша моите две малки книжки, за да са по-полезни и да служат по-добре на мен и на вас. За мен те представляват правилата на живота, без които не бих могла да продължа съществуването си. Най-основния и съществен момент е да дръзнем да погледнем всичко негативно в нас - страхове, гняв, вина, както и всяко друго негативно чувство, очи в очи. Необходими са ни много смелост и само един лист и химикал, за да опишем всичко, което е с негативен знак в нас. Неговата първопричината е само една: моделът, по който сме били възпитани и който следваме цял живот и дори да не ни харесва, ние живеем така, както са ни учили. Тук бързам да предупредя, че родителите ни за нищо не са ни виновни - те са ни научили, на онова, на което са били научени от техните родители. Пример: родителите ни не са ни окуражавали в нашите детски занимания и са ни казвали, че не ни бива. Като резултат днес ние нямаме вяра в себе си дори и за неща, за които усещаме, че бихме могли да се справим сами. Решението? Да сменим модела си на мислене. Това не става за една нощ. Необходимо е време, в което съзнателно да си повтаряме обратното на онова, от което се страхуваме и да полагаме постоянни усилия да докажем сами на себе си, че ни бива. Това е цялостен и дълбок процес на осъзнаване, който аз комбинирам в момента с йога и е много хубаво. Нека ние прекъснем затворения кръг на въртене на негативна енергия в семейството ни, предавана от поколение на поколение и докажем на себе си, че напълно носим отговорност и сме способни да се променим и да бъдем напълно щастливи, преодолявайки негативното. Това е най-трудната част от тази книга и ако успеем да сменим модела си на мислене и да се освободим от всичко негативно на практика ние сме направили всичко и може да не четем остатъка...майтапя се, разбира се. Идеята е да си изградим хармоничен живот, а той съдържа в себе си детайли, които да бъдат наредени като пъзел. Не е никак трудно, но се изисква време и желание, а 99% от нас се решават на тези промени, когато са вече стигнали до момента разбити семейства, болести и т.н. Аз съм също в това чисто. Ето основните стъпки на кратко:
1. Първа главна стъпка: да опишем всичко прекрасно в нас и да надигнем нежно и смело воала на негативните си чувства и разберем тяхната причината и произход
2. Втора главна стъпка: да простим и да благодарим
3. Трета главна стъпка: да си дадем любов...
 Да сме положителни
 Да развиваме талантите си
 Да си изберем приоритети
 Да сме смели, постоянни и твърди
 Да следваме интуицията си
 Да не се вземаме на сериозно
 Качествен сън
 Отпускане на тялото
 Движение и спорт
 Общуване с природата
 Грижи за тялото
 Създаване на домашен уют
 Хубава храна
4. Четвърта главна стъпка: да дадем любов на всички около нас
 Как да реагираме на трудностите?
 Как да губим?
 Дали да променяме другите и да се променяме заради тях?
 Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
 Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
 Да помним личната информация за другите
 Да бъдем добри слушатели
 Как да вземем общо решение с другите?
 Да правим жестове на внимание към другите
 Да имаме доверие в другите
 Да бъдем честни и открити към другите
 Кога да поставяме себе си след другите?
 Как да действаме, когато желаем нещо?
 Да си признаваме грешките
 До каква степен да поемаме ангажименти?
 Да изразяваме мнението си по подходящ начин
 Как да действаме при конфликт?
 Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме?
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае от къде да започне, защото не може всичко да се прави на веднъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен най-важно е да се справям със страховете си, да се храня правилно, да спя, да се движа и да комуникирам с приятелите си. От три дни си водя дневник, където много кратко описвам ежедневния си напредък – много е полезно, за да знаеш къде си стигнал по отношение на нещата, които подлежат на оценка, защото справянето със страховете не подлежи на точна оценка-не можеш да кажеш докъде си стигнал.
Дотук ви разказах на кратко кои са моите ключове към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

четвъртък, 15 април 2010 г.

Потъвам в йогата;)

Йогата се оказа невероятно изживяване...мисля, че намерих моя вид "гимнастика". Страхотно е!Има невероятна дълбочина поради простата причина, че движенията се правят с мисъл за тях, а не като мислиш, че не си си прибрал прането, а навън вали;). Много е хубаво! Изпитваш дълбок душевен мир и ти се иска да полетиш, лек си като перце, леко ти е на душата. А последните ми дни в работа са толкова натоварени...интересното е, че изобщо не се напрягам психически...Алилуя;)

понеделник, 12 април 2010 г.

Моята йога

Бях за пръв път на йога. Беше прекрасно. Много ми допадна, че това е „гимнастика” за тялото и ума, защото те са едно цяло. Много е приятно и вече няколко дни правя всеки ден упражненията, които ни преподадоха. Жената, която ни води заниманията, е доста интересна и дълбока личност. Тепърва ще разбирам за какво става дума, но усещам, че ще е много интересно...Очаквайте продължение.

Ах, жените;)

Жените - красиви, нежни създания, окъпани от топъл дъжд светлина, с усмихнати лица и души. Природата ни е създала да сме по-красивата част от света, да сме малки бижута, които греят със собствена светлина. Всяко наше движение може да бъде леко и нежно, но и бързо и грубо. Можем да се движим като царици, да имаме присъствие и да изпълваме пространството около нас със сиянието си или просто да се свием в някой ъгъл и езикът на тялото ни да показва колко сме затворени и без желание за комуникация. Не бива да е така. Нека се отворим, нека бъдем в естественото ни състояние на комуникативност и изразителност, нека излъчваме любов и създаваме красота около себе си. Нека се харесваме изцяло и напълно, отвън и отвътре. Така ще сме по-полезни на себе си и на тези около нас, ще вървим по пътя на любовта, прошката и приятелството и ще обичаме. Нека никога не забравяме, че животът е прекрасен!

Сладка среща с ориента...:)

През уикенда посетих семинар по ориенталски танци. Четири часа в събота и толкова в неделя се докоснах до магията на египетските танци. Беше супер забавно. Всяка жена смята, че е женствена, но попадайки там разбираш, че това не е точно така. Несъзнателно ние сме свикнали да се движим като танкове;), а всъщност сме грациозни лебеди. Разбира се, нищо не трябва да се абсолютизира. Времето и средата, в което живеем, ни прави такива, каквито сме. Но още една идея женственост няма да ни навреди. Тази женственост е вътре в нас, в душите и сърцата ни, трябва само да се отпуснем и да я освободим да излезе на повърхността. Движенията са красиви, женствени и естествени. Не бива да има напрежение и болка. Основната идея на този танц е изолацията на различните части на тялото, което е трудната част. Да подчертаем движението на раменете или изнасянето на ханша. Пробвайте да си движите само раменете или само ханша, а останалата част от тялото да е почти неподвижна. Трудничко, но и доста предизвикателно;) А, и още нещо - онова вълшебно трептене на ханша идва от алтернативно бързо трептене на коленете, а не се дължи на друсане на телеса, както се случва в повечето български нощни заведения;). Следващата седмица пак съм там. С гордо вдигната глава, защото съм жена!

събота, 3 април 2010 г.

N.B.!

Колкото по-easy си живеем живота, толкова по-добре. Напоследък стигнах до извода, че всичко е крайно лесно и за онова бленувано щастие и хармония са необходими само:

1.Добра жива храна по възможност във вид, в който я откриваме в природата

2.Качествен зареждащ сън- за целта е необходимо да сме напълно спокойни, да си лягаме и да ставаме по-рано

3.Физическо движение- разходки сред природата

4.Общуване с природата- да сме близо до нея, ако не през седмицата, то поне през уикенда; ако живеем в голям град, нека поне да отскачаме до парка, толкова е приятно

5.Любов към себе си

6.Любов към другите

Последните две изискват повече обяснения и детайли, които ще дойдат малко по-късно. Но усещам,че това ще е структурата на новата ми книга;)Очаквам коментари, моля;)

P.S. Козунаците станаха прекрасни;)

неделя, 21 март 2010 г.

За творческата енергия;)

С настъпването на пролетта (oh, yes,Цвети;)и моите занимания с медитация и позитивиране, ми се е отворила и доста творческа енергия. Отдавна искам да се науча да шия и плета, но сега имам ужасно много енергия за това. След като няколко дни се опитвах безуспешно да вдяна конеца правилно в старата руска машина на майка ми и не успях, реших, че ще я изчакам да се появи след 10-на дни и ще ми помогне.Но..междувременно си използвам времето и...луд умора няма;)...научих се да започвам и завършвам плетка, както и обикновена лицева плетка за около 2 часа днес.Вечерта научих и опакова плетка. Това е огромно постижение в моята лична класация. Резултатът е едно малко шалче за коте.Ла ла ла...време е за малко домашно спа и грижи за тялото. Обичам ви;)!

вторник, 16 март 2010 г.

Кошмарите...;(

Тази сутрин се събудих от кошмар. Неприятно чувство, а лошото е, че колкото и да се опитвам да съм положителна и хармонична, кошмари имам 1-2 пъти в седмицата....не знам как да се справя с тях....явно имам вътрешно напрежение, страх, стрес..., които ми избиват на сън. Може би е най-добре да приема спокойно нещата и да продължа да се опитвам съзнателно да съм положителна;) като навлизам още по-дълбоко в себе си и страховете, които съпътстват живота ми, борейки ги с положителни утвърждения. Моля за съвет!

понеделник, 15 март 2010 г.

Йога, oh, yes;)

От известно време реших да се запиша на йога и проучвам различни преподаватели и места, където мога да се докосна до това изкуство. Свързах се чрез моя приятелка с Гергана Захариева, която е основател на Българската асоциация по йога. Вики ми я препоръча и след като проучих и други изявени хора в тази област интуицията ми подсказа да я избера. Днес отидох да се запиша-посрещна ме жена с прекрасно спокойно излъчване, която мигновено ти създава усещане за спокойствие и комфорт. Поговорихме си малко, запознах се и с мъж, който е със същата фамилия и също преподава йога. Двамата бяха с еднакво излъчване на пълна хармония, сякаш не вървяха по земята, а летяха. Вдъхновяващи хора, които те карат да си по-добър човек. Семейство йогисти предполагам;)? Записвам се с огромно желание и чакам с нетърпение първия си йога час като нещо, което съм очаквала много отдавна и за което съм се подготвяла. Yuppiiii.)

неделя, 14 март 2010 г.

Tunisia, my big, big love;)

Тунис е място, към което ще се връщам винаги в моя живот, нещо като съдба, само при мисълта за тази държава и хората, които живеят там, настръхвам от удоволствие и онова топло чувство, че си у дома, на топло и сигурно, ме изпълва за секунди отвътре, цялата ми душа светва. Толкова обичам да си спомням за годината, през която живях там...;););). Прекрасни хора, прекрасен климат, вкусна храна, невероятна природа...
Днес попаднах на една песен, изпратена ми преди време от мой приятел тунизиец, която бях забравила. Или по-скоро изобщо не съм я слушала, защото такава музика не може да се забрави. Изпълнението е на техен музикант, който не ми е познат. Но песента е магична...омайва те;). Вижте сами http://www.youtube.com/watch?v=KOytOSZBBfE. Дава ти такава лекота, просто е велико чувството;)Охх...

петък, 12 март 2010 г.

Колкото повече, толкова повече;)

Как да не си щастлив просто?Колкото повече имаш желание да си щастлив, толкова повече ти се получава. Забелязах, че най-важно е наистина да се стремиш да мислиш позитивно и да изчистваш постепенно негативното в себе си. И да проявиш търпение, а не на втория ден да се откажеш. Няма как да изчистиш нещо, което си трупал 30 години за един ден. Така си е! Стават интересни неща напоследък...тъй като се стремя да съм позитивна и вече негативизмът адски започва да ме дразни, което не е правилния подход. Даже се поздърпах с 1-2 приятели на тази тема. Няма как да се обясни на хората, те просто сами трябва да поискат да се променят като видят личния ти пример. Явно преминавам през поредния етап на промяна на кръга хора около мен. Добре, че имам няколко на твърдо позитивна позиция, че иначе лошо;)

вторник, 23 февруари 2010 г.

Пътят на усмивките;)

Никак не е трудно човек да е щастлив ми се струва. Защо тогава често си позволяваме да бъдем нещастни, да имаме лоши мисли, да вървим против природата, да се храним с junk food и да работим като луди. Всеки би изпушил рано или късно от огромното натоварване, на което сами се подлагаме всеки ден. Днес се обадих да си запиша час при д-р Михайлов, исках да си поговорим за храните и да се консултирам с него как чрез храната да укрепя още имунитета си. Дадоха ми час за август месец! Не е смешно...хората явно са доста стресирани и болни...доста повече, отколкото изглежда привидно. Не вземат литературата за SELF HELP и положително мислене на сериозно. Смешно им е. Да де, ама резултатът е на лице.Ако всеки направи минимално усилие да е по-ведър и весел, нещата ще се променят и разликата ще се усети веднага.Да следваме вътрешния си глас и природата. Да не се отказваме да сме позитивни, докато не го постигнем и усетим, докато вътрешния ни мир и щастие не ни изпълнят. И веднъж постигнали го, да не го забравяме, както направих аз. Да полагаме малки усилия всеки ден. Толкова е лесно наистина.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Къде е щастието?

Стоя си и се усмихвам блажено;) Уморена от изминалия ден, но усмихната. Леко ми е на душата. Попаднах скоро на книгата на Луйз Хей "Излекувай себе си" и честно казано доста ме зарадва тази книга;). Преди време си направих доста дълбок и откровен самоанализ и се справих до голяма степен с нещата, които са ми били пречка в живота. Но останаха въпроси, на които не успях да отговоря и продължих да усещам как това ме дърпа назад. Тази книга ми отговори на въпросите и се надявам да успея да преборя всички страхове...имам вътрешната увереност, че ще успея;)